Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Ела, скъпа моя. — Подкани я той и постави таблата върху леглото между двамата. — Трябва бързо да се прибирам в къщи. Ще си доспиш в лодката.

Той протегна ръка и погали завивката, под която се очертаваха заоблените части на тялото й. Споменът за изминалите часове го накара да се засмее и в мислите му изплуваха различни картини. Ако много жени се мъчеха да изпълняват съпружеските си задължения без какъвто и да било интерес, Елиза се състезаваше с него в стремежа си да му покаже удоволствията на любовта. Тя се наслаждаваше на интимността и потъваше в сладострастие, с което още повече увеличаваше неговото желание и наслада. Нито една любовница не би могла така да плени сърцето му. Максим беше завладян изцяло от своята млада съпруга.

— Ела, любима, след нощ като тази, човек трябва да се подкрепи — капеше я той, намирайки се в най-добро настроение. — Има маринована сьомга, сирене, сметана и сладкиши. — Той се протегна към нея, хвана единия край на възглавницата, за да надникне отдолу. Едно око го погледна през разпилените коси. Максим звучно се засмя.

— Не е честно, сър, — измърмори тя — след като цяла нощ съм ви следвала с цялата си страст, сега да нямам сили да ям, да се облека и да стана. Моля ви, не бъдете така жесток и ме оставете да поспя още малко, за да се съвзема. Не нося ли аз вашето дете? Не заслужавам ли малко внимание?

Максим милваше тялото й, очертаващо се под завивката:

— Аргументите ви ме убедиха. Удоволствие ще бъде за мен, мадам, да ви оставя да спите, докато аз се облека. Имате ли нещо против да се изкъпя?

— Много добре, милорд — промърмори тя и се пъхна отново под чаршафа.

Максим остави таблата настрана, тъй като искаше да изчака, за да закусят заедно. След като дръпна завесите около леглото, за да не безпокои жена си, той нареди на прислужниците да му донесат вода за къпане.

Елиза бавно се разсъни, стана от леглото и се приближи към ваната, разпуснала дългите си чупливи коси. Красотата на нейното голо, обляно от утринната светлина тяло, привлече вниманието на Максим и когато тя застана до него, за да го целуне нежно, той я хвана с мократа си ръка и я задържа до себе си.

В този момент вратата се отвори и, възбудена, Арабела се втурна вътре, без да спира да приказва:

— Елиза, тъкмо чух новината! Моята вярна приятелка е яздила презглава, за да ми я съобщи. Максим се е върнал…

Думите се спряха в гърлото й, когато погледът й попадна върху влюбената двойка. Тя беше напълно шокирана от сцената, която виждаше. Елиза беше твърде изплашена, за да се помръдне, докато Максим със съжаление срещна учудения поглед на Арабела.

— Трябваше да заключа вратата.

— Какво става тук? — извика Арабела.

— Аз се къпя, а жена ми тъкмо искаше да влезе при мене във ваната — отговори Максим спокойно.

— Твоята жена? — почти му изкрещя Арабела. — Но ти ме обичаше! Не дойде ли миналата година, за да ме отвлечеш?

— Да. — Отвърна Максим. — Но моите хора по погрешка са взели Елиза.

Арабела свенливо се опита да загърне с пеньоара гърдите си, тъй като голотата на Елиза подчертаваше още по-болезнено мършавото й тяло, което през последните месеци беше станало още по-слабо. В цветущата красота на Елиза нямаше нито един недостатък, затова Арабела въздъхна с облекчение, когато тя бързо се покри с хавлията.

Освен това тя искаше да чуе как така любовта на Максим към нея е станала жертва на едно глупаво недоразумение:

— Ясно ми е какво се е случило, но бях сигурна, че ти ще съхраниш любовта си към мен и че ще ми останеш верен, вместо да се… с тази… тази…

— Арабела, дръж си езика зад зъбите — прекъсна я Максим. — Вината е само моя. Няма да търпя да обиждаш Елиза. Тя е невинна във всичко.

— Невинна? — каза подигравателно Арабела и се приближи. — Струва ми се, че невинната малка повлекана се е пъхнала доброволно в леглото ти! — Погледът й се спря върху широките му рамене и се плъзна надолу във водата. В сравнение с недодяланата грубост на починалия й съпруг Максим Сиймур приличаше на бог със златна кожа.

— Арабела, това, което се опитваш да видиш, принадлежи вече на Елиза. — пошегува се Максим, тъй като беше забелязал нейния учуден поглед.

Тази забележка разгневи Арабела:

— Тя е една крадла! Тя ми отне мястото! Тя нямаше право!

— А какво право имаш ти да стоиш тука и да ни обвиняваш? — каза властно Максим. — Той грабна една хавлиена кърпа, изправи се във водата и уви кърпата около хълбоците си.

Арабела го погледна объркано: