Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Да, милейди.

— Казвай ми Ани, скъпа моя. — Жената посочи с бастуна си към вратата. — Ще влезем ли?

— Да, разбира се. — Елиза въведе графинята в къщата, където поръча на един от слугите да донесе чай и нещо освежително, докато тя изтича в стаята си, за да вземе огърлицата. Толкова бързаше, че когато се върна долу, едва дишаше. Когато постави огърлицата в ръката на графинята, дъхът й направо спря. С треперещи пръсти старата дама извади от чантичката си инкрустирана със злато лупа и започна да разглежда скъпоценното миниатюрно портретче от емайл. След това тя притисна украшението в двете си ръце, сложи ги на гърдите си и отправи радостен поглед към небето.

— Най-после! — каза тя през сълзи. — Намерили са майка ти като малко момиче с тази огърлица на врата? — попита тя.

— Така ми разказаха. Тя лежала в един кош пред параклиса в имението на Стамфорд.

— Огърлицата принадлежеше на дъщеря ми — промълви Ани развълнувана. — Ти много приличаш на нея и аз вярвам, че ти си дъщерята на моята внучка, която преди много години беше открадната.

Цялото лице на Елиза сияеше.

— Баща ми беше запазил един портрет на моята майка, който се намира в малка селска къща недалеч оттук — каза Елиза развълнувано. — Веднага ще изпратя някого там, за да го донесе. Той ще се върне много скоро. Когато ми съобщиха за посещението ти, аз си помислих, че ти ще искаш да знаеш как е изглеждала внучката ти Деидре.

— Ах, така се е казвала твоята майка? Ние я бяхме кръстили Катерина.

— Не искаш ли да останеш при нас? — попита Елиза, изпълнена с надежда.

— Да, с удоволствие бих останала известно време — прие Ани поканата. — Бих желала да те опозная по-отблизо, а това изисква време. Имаме толкова много неща за обсъждане.

Дочуха се нечии стъпки и Елиза стана.

— Идва съпругът ми. Ти трябва да се запознаеш с него.

Ани посочи с усмивка портрета на Максим, който висеше на стената до камината.

— Нито една жена в кралския двор не би пропуснала възможността да се запознае с такъв красив мъж като лорд Сиймур. Аз не съм все още чак толкова стара, за да не мога да очаровам кавалерите, които се въртят около Елизабет. Всички знаят, че тя гледа с добро око на представителните мъже.

Смехът на Максим се разнесе от вратата:

— Графиня Ани, ето че отново се срещаме!

— Ах, ето идва измамникът, който отвлече моята внучка и после се ожени за нея! — скара му се тя с усмивка. — Какво ще кажете за свое оправдание?

— Ще кажа само това, че щастието ме споходи. Сега зная на кого Елиза дължи красотата си — отговори Максим.

— А какво ще предприемете, за да продължите тази семейна традиция? — попита Ани, поглеждайки го косо.

Максим се засмя, отмятайки назад глава, при което Ани погледна въпросително Елиза. Нейното смутено изчервяване й показа, че желанията й са на път да се осъществят.

— Аз имам голяма слабост към момиченцата — сподели старата дама.

— Но имаме нужда и от едно-две момчета, които да пазят момичетата от нехранимайковците, които ще ги преследват — пошегува се Максим.

Ани се съгласи с него:

— Да, едно или две най-малко.

Елиза се остави в прегръдките на Максим и се засмя весело.

— Ако трябва да изпълним тези амбициозни планове, аз ще трябва доста да си седя вкъщи.

— Точно такива са моите намерения — увери я Максим.

На следващия ден Спенс се върна с портрета на Деидре и го занесе горе по желание на Елиза, тъй като тя искаше да си го окачи над камината. Когато Спенс се залови за работа, Максим се върна вкъщи, целият покрит с прах след ездата около имението. Той избърса челото си с ръка и хвърли на Спенс такъв многозначителен поглед, че той щеше да падне от камината.

— Каква работа имаш тук? — попита го той с той, който не търпеше възражения.

Елиза отпрати беззащитния Спенс с едно движение на ръката:

— Кажи да приготвят на лорда вода за къпане. Лорд Сиймур ще ми помогне да закача портрета.

— Добре, госпожо — с тези думи Спенс излезе от стаята.

— Ти, чудовище такова — му каза Елиза весело. — Мисля, че изпитваш удоволствие да всяващ страх със своя свиреп поглед.

— Това е една възможност да отпратя хората, след като имам нещо друго предвид.

— Например?

— Ти знаеш много добре — неговият пламтящ поглед я възбуди. — Имаш ли възражения, скъпа моя?

— В никакъв случай, милорд — каза Елиза и го целуна. Тогава тя насочи вниманието му към портрета. — Не би ли могъл да почакаш малко с банята? Искам да закача портрета на майка ми, за да може Ани да я види.