Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Какво ще правите? — изпъшка Едуард.

— Кралицата възстанови титлата и именията ми. Утре се връщам в Бредбъри.

— Имайте предвид, че аз няма да живея още дълго, за да се порадвам на това — каза с мъка Едуард. Изведнъж той сбръчка лицето си и се запревива от болки. — Къде е моята прелестна Касандра? Защо не съм я виждал от няколко дни?

— Вуйчо Едуард, не знаеш ли какво ти е сторила тя? — Елиза нежно погали ръката му.

— Напротив, много добре зная! — Чичо й, разкъсван от болки, започна да се облива в пот. — Тя поставяше главата ми на меките си гърди, когато имах спазми. Тя облекчаваше болките ми и ми даваше едно добро лекарство за подсилване. Да, този сироп! — Той посочи с мършавата си ръка към едно малко тъмнозелено шишенце върху нощното шкафче. — Подай ми го, момиче!

Елиза повдигна шишенцето към светлината и се загледа в жълтеникавата течност. След това махна корковата запушалка, помириса го и отвратена запуши нос. Максим се приближи до нея, взе шишенцето от ръцете й и близна с пръст от течността. След това се наведе и се взря в бледото лице на Едуард, в жълтеникавия цвят на очите му, в сините кръгове под тях, в дланите и пръстите на ръцете му, придобили същия цвят.

— Едуард, съмнявам се, че знаете какво има в това шишенце. Кристалите, които правят течността толкова горчива, се съдържат в желязната руда. Има може би жени, които пият от това, за да стане кожата им блестяща и бяла, но то може да действа и смъртоносно.

— Моята мила Касандра никога не би… Тя се закле, че това е същото питие, което нейният първи мъж… — Едуард млъкна, когато си спомни за съдбата на нейния първи мъж, и зяпна от ужас. Несъзнателно той направи връзката. — Но защо?

Елиза отново погали нежно ръката на вуйчо си.

— Спомняш ли си дали в деня на сватбата ви си подписвал брачен договор?

Едуард сбърчи гъстите си вежди:

— Съвсем смътно си спомням, че поставих името си под брачното свидетелство, но нямаше никакъв брачен договор.

— Касандра твърди, че притежава такъв документ — откри му Елиза. — Тогава ти трябва да си го подписал несъзнателно.

— Какво би могло да пише в него? — попита той и се спомни за напиването си в деня на сватбата, от което изтрезня чак на следващия ден.

— Касандра е посочена там като твоя единствена наследница — отговори Елиза без заобикалки.

— По дяволите! Не е тя! — той хвана Елиза за ръката и се опита да стане от леглото. — В моето семейство аз няма да търпя такива измами!

Максим отново го подпря на възглавниците.

— Едуард, пазете се заради Арабела! Трябва да напишете ново завещание и да посочите нея като единствена наследница.

— Доведете ми нотариус — изплака Едуард. — Бързо! — След това намръщи чело. — Но като се замисля, нямам какво да завещая на своята дъщеря, след като вие сте получили обратно състоянието си. — Веждите му едва доловимо трепнаха. — Но за Арабела няма защо да се притеснявам. Тя притежава собствено състояние. Риланд й остави всичко, което имаше.

Максим и Елиза се оттеглиха в покоите си и след като залостиха здраво вратата, той я придърпа към себе си и започна да я целува с цялата жар на своя дълго сдържан копнеж. Той разпусна косите й и свали роклята и фустите й. Докато се събличаше бързо, погледът му жадно се плъзгаше по тялото й. Той се наслаждаваше на заоблените й гърди и на добре оформените й хълбоци, прозиращи под нощницата.

— Не я изгасяй — помоли той, когато Елиза посегна да духне свещта. — Искам да опресня спомените си.

— Толкова ли много си забравил? — попита го Елиза със съблазняващ поглед, докосвайки дантелата, покриваща рамото й.

Мъжът й леко се засмя:

— Твоят образ се е запечатал в съзнанието ми. Не се страхувай, аз никога няма да го забравя.

Когато свали панталоните си, тя беше тази, която го оглеждаше с удивен поглед. Той се приближи до нея, поглъщаше я дълго и жадно, докато свали и втората презрамка от рамото й. Наведе се и докосна с устни меката й кожа. Тя изстена от удоволствие, когато Максим покри гърдите й с целувки. Нощницата й падна на земята и тя затаи дъх, когато устата му проникна в нейната. Накрая Елиза го прие в себе си със страстта на влюбена жена.

Така премина нощта, а когато се развидели, тя пъхна глава под възглавниците, не искайки да отговори на тихото почукване по вратата.

— Госпожо, будна ли сте? Вие и господарят искахте да бъдете събудени навреме. Нося ви закуската.

Елиза изпъшка тежко под възглавницата. С тиха усмивка Максим хвърли отгоре й пухената завивка. Бързо си облече един халат, за да отвори вратата и да поеме от момичето таблата, след което я затвори с рамо.