Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Очите й за секунда заблестяха, след това обаче тя се успокои и изведнъж се засмя.

— Може би ви е известно, че аз защитавам славата си, вземайки мъдри решения. Вашата упоритост трябва да бъде възнаградена, Бредбъри. Помилвам вашия приятел, връщам му кораба и товара. А сега напуснете, уморена съм.

Останала без дъх, Елиза със смях го помоли да бъде по-внимателен, докато в галоп препускаха през безкрайните, добре поддържани тревни площи на Уайтхол. Достигнали до реката, те бяха посрещнати от Фич и Спенс, които не можеха да си намерят място от радост и облекчение след тяхното завръщане. Едва отскубнал се от поздравите им, Максим хвана Елиза за ръка и двамата затичаха по стълбите надолу към реката, където ги чакаше голяма лодка. Понесъл Елиза на ръце, той седна на носа на лодката върху пейка, покрита цялата с възглавници.

Веднага след това лодкарят и неговият помощник подкараха лодката към средата на реката, където опънаха широкото триъгълно платно. Скоро заплуваха бързо по течението.

Максим се отдаде на своите желания, които след прекрачването на кралските покои бяха подложени на жестоко изпитание. Това, че не бяха сами, не го притесняваше. Той искаше най-после да прегърне своята жена и да я нацелува до насита. С мъка той спазваше границите на приличието, когато сложи Елиза в скута си, при което очите на помощник-лодкаря щяха да изскочат от орбитите.

Елиза беше замаяна от целувките му и въздъхна:

— Когато влезе и поздрави, щях да получа разрив на сърцето, но само като си помисля колко съм копняла за тези вълнения.

Устата му пиеше от нейната:

— Щом не си при мен, ставам безпомощен като сакат. Мислех, че сърцето ми ще спре да тупти.

— Ако би могъл да чуеш ударите на моето, скъпи, тогава би разбрал как лудо бие то. — Елиза хвана ръката му, търсеща сърцето й и се засмя с блеснали очи. — По-късно, скъпи мой, — прошепна тя — когато сме сами.

Максим като че ли я изпиваше с поглед, лягайки бавно върху възглавниците, без да изпуска Елиза от ръцете си. С весел смях той свали шапката а и я остави настрана.

— Едуард може да напусне Бредбъри, но може и да остане — както вие желаете, мадам. Аз само искам да обитавам предишните си стаи.

— Максим, Едуард е на смъртно легло. Той е тук, в Лондон, в къщата на баща ми, за да бъде близо до своите лекари. Страхувам се, че дните му са преброени.

Максим сбърчи чело.

— Когато го видях за последен път, изглеждаше съвсем здрав. Какво се е случило?

— Заклевам ти се, че бракът с Касандра означава за всеки мъж гроб — предпазливо Елиза му разказа историята. — Преди много години сред слугите в бащината ми къща се носеше слухът, че Касандра е отровила майка ми, а след това и своя мъж Бардолф Редбърн. Като дете не проумявах това, а по-късно ги мислех за празни приказки. Сега съм убедена, че слуховете са били основателни. Освен това вярвам, че Касандра, още преди да се ожени за Едуард, е запланувала да го отрови. Ето защо го е накарала да подпише брачен договор, в които се казва, че след неговата смърт тя наследява цялото му състояние. Тъй като Едуард сам не може да чете много добре, винаги кара Арабела да му прочита документите, които трябва да подпише. Ще ми се да се съмнявам, че дъщеря му знае нещо за този ръкопис. Невероятно е Касандра да е получила подписа му, когато е бил психически здрав. Сигурно се е напил, в противен случай би накарал Арабела да му прочете документа.

— Указът на кралицата, който ми връща всички владения, прави невъзможен какъвто и да е опит на Касандра да си присвои мое имущество.

— Касандра добре познава правните документи — каза Елиза отчаяно. — Баща ми не ми е оставил никакви гаранции, или поне аз не зная, че такива съществуват. Откакто той е изчезнал, Касандра непрекъснато се опитва да си присвои състоянието му и твърди, че вече бил мъртъв. Ако бъде открит трупът му, тогава без съмнение тя ще е постигнала целта си. Тя винаги е надушвала как да се добере до богатството.

— Аз смятам, че тя ще бъде издирвана по заповед на кралицата.

— Тя трябва да е напуснала страната. Но аз не съм спокойна, че е изчезнала, тъй като един ден отново ще се появи, за да ни причини някое зло.

— Ако семейство Редбърн направят друг такъв опит, ще бъдат подведена под отговорност. За всеки случай, ако нещо ме сполети, скъпа моя, ти трябва да знаеш, че вече съм предал на Уолсигъм писмен документ, в който те определям за моя наследница.

— От твоето състояние нищо не ми принадлежи — увери го тя. — Искам само теб… и нашето дете.