Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Ваше Величество! — ясно прозвуча гласът му в стаята, докато той изпълняваше поклона.

Кралицата, която нервно потропваше с пръсти по облегалката на стола, смръщи вежди. Само на слепия би убягнала размяната на погледи между двамата. Елизабет не можа да схване тяхното дълбоко значение, тъй като съзнанието й беше ангажирано с инцидента. Обяснение тя щеше да търси по-късно. В този момент имаше да обсъжда други, много по-важни неща с този мъж:

— Вие може и да сте мошеник, но все пак се върнахте, както бяхте обещали.

— Точно така, Ваше Величество, и то с добри новини. Успях да проследя от Любек организаторите на заговора срещу вас. Карл Хилърт се намира в затвора на Нюгейт и очаква вашата присъда.

— Той призна ли си за убийството на моя шпионин? — попита Елизабет, изпълнена с очакване.

— Не, Ваше Величество, при това той не е онзи, който го е убил — отрече Максим. — Убиецът е един англичанин, чието име не ми е известно. Любовник е на една от вашите придворни дами.

— По дяволите, какво говорите вие? — извика кралицата. — Е, ще чуем какво ще кажат моите дами по този въпрос. Не бих търпяла такова позорно държание около себе си.

— Ние ще намерим мъжа — обеща Уолсигъм. — И ще го сложим във вериги.

— За съжаление той е същият, който държи затворен сър Рамзи. — поясни Максим.

— Тогава трябва да действаме много предпазливо. — Елизабет подпря брадата си на два тънки пръста и отправи поглед право към Максим. — Вие какво предлагате?

— Ако разпитате дамите си, Ваше Величество, мъжът би могъл да бъде предупреден, макар да смятам, че тази дама си няма представа, че е средство към целта.

— Ако това наистина е така, — подчерта кралицата — то тогава дамата само ще допринесе за изясняване на ситуацията.

— Имам друго предложение, Ваше Величество. Пуснете слух, който да вкара този мъж в капана — отговори Максим. — Всичко обаче трябва да стане много предпазливо и да изглежда така, сякаш мошеникът е получил съобщението съвсем случайно, тъй като разговорът е бил подслушан.

— И какъв слух трябва да бъде разпространен?

— Имам подозрение, че този, който отвлече сър Рамзи, го държи само заради съкровището, което той евентуално е скрил. Ако стигне до ушите му, че аз зная скривалището на златото, той ще ме потърси и ще ми предложи да освободи сър Рамзи срещу откуп.

— Мъжът ще се стреми да скрие самоличността си — подхвърли сър Френсис.

— Моята задача ще бъде да го разкрия — отвърна Максим.

— Няма ли вие самият да се изложите на опасност? — попита Елизабет.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да си спася кожата, Ваше Величество — обеща Максим с усмивка.

— Сигурно за вас не би имало по-голямо удовлетворение от това да отмъстите на човека, който ви причини нещастие — каза Елизабет замислено и след това кимна в знак на съгласие. — Изпълнете плана си.

— Аз ще се постарая историята да се разпространи сред моите придворни дами.

— А какво да правим с фон Рейн? — попита сър Френсис кралицата.

— Капитан фон Рейн? — вниманието на Максим веднага беше привлечено. — Какво се е случило?

— Фон Рейн и хората му са хвърлени в затвора в Нюгейт. — съобщи му сър Френсис. — Капитан Синклер каза, че той искал да откара войските на Парма в холандския подвоз и че се е забъркал в отвличането на госпожица Рамзи.

— Аз съм единственият, който носи отговорност за това — обясни Максим, без да се обръща.

— Много интересно — отвърна кралицата. — Госпожица Редбърн твърди, че са я отвлекли по погрешка.

Максим, който не обърна внимание на безмълвното предупреждение на Уолсигъм, разказа без страх какво се беше случило:

— Така беше наистина, Ваше Величество. Моето намерение беше да отвлека предишната си годеница, докато Риланд Хъксфорд ми разреши да се оженя за нея. Както знаете, аз бях сгоден за дъщерята на Едуард Стамфорд, преди Едуард да ме обвини в убийство. — Максим се страхуваше, че пак ще предизвика гнева на Елизабет, но Николаус беше от много години негов приятел и той поставяше на първо място сигурността му.

— Изпратих хората си, за да отвлекат Арабела, но на нейно място беше отвлечена Елиза Редбърн. — Той погледна Елизабет и продължи. — Няколко дни след това помолих сър Френсис да ми уреди аудиенция по този случай, за да изясня верността си към вас, и за да мога да получа шанс да ви докажа, че не съм предател, за какъвто ме смятат.

Елизабет стана бързо от креслото и с блеснали очи се запъти към него: