Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Първо искам малко да се измия — отвърна той.

Когато тя се засмя одобрително и се отдалечи, Максим свали кожения колан и ризата си, хвърли дрехите си и отиде в спалнята. Там той наля в един леген вода и си изми лицето, врата и ръцете. Когато посегна зад себе си, за да вземе кърпа, усети, че Елиза се приближи към него. Той се обърна към нея и тя започна да бърше лицето и раменете му. Устните й следваха кърпата и покриваха кожата му с топли, нежни целувки. Погледът му търсеше очите й и откри в тях огъня на желанието. От друга покана той не се нуждаеше. Притегли Елиза към себе си и я целуна страстно по устата. Острите ръбове на корсажа й възпираха търсещите му ръце. Той повдигна полите й и сграбчи съблазнителните й полукълба, за да я повдигне и сложи върху себе си.

— Всеки миг ще донесат водата ти за къпане — шепнеше Елиза, останала без дъх.

— Да, зная — въздъхна Максим и я погледна е подканящ поглед. — Искате ли да споделите ваната с мен, милейди?

— Би било възможно, милорд — каза тя многозначително.

Устните на Елиза се разтвориха под неговата целувка и мина доста време, докато се отделят един от друг и отидат в другата стая. Докато Максим подготвяше мястото над камината, Елиза внимателно разопакова портрета. Очите й се разшириха, когато видя навити на руло пергаменти, прикрепени към гърба на картината.

— Какво може да е това! — измърмори тя и сядайки на едно плюшено канапе, развърза панделката, която прикрепяше рулото.

Максим застана зад нея и запрелиства пергаментите, наведен над рамото й. Обзет от любопитство, той издърпа документите от ръцете й, за да ги разгледа по-обстойно, при което забеляза, че всеки един от тях се отнася до различни части от владенията на Редбърн.

— Елиза, имаш ли представа какво е това?

— За първи път в живота си виждам тези ръкописи. Какво може да е?

Той постави листовете на скута си и седна до нея на канапето.

— Е, моя мила, това са документи за цялото състояние на баща ти. Те ти дават право да наследиш всичко.

— Касандра и синовете й обърнаха всичко с главата надолу, за да открият завещанието.

— Преровиха ли и къщата, в която се намираше портретът на майка ти?

— За тази селска къщичка те изобщо не знаят. Такава беше волята на баща ми.

— Ето защо той е скрил документите там. Може би е смятал, че това скривалище е най-сигурно.

— Но защо не ми е казал нищо?

— Сигурна ли си, че не ти е дал някакъв знак?

Елиза се замисли. Спомни си, че баща й я беше помолил след смъртта му да претърси къщата и да намери портрета на майка си.

— Може би ми е направил някакъв знак, без да забележа. Сигурен ли си, че това са важни документи?

— Да, съвсем сигурен. Дали баща ти е още жив, не зная, но тези документи без съмнение те правят единствена наследница. Те са подписани лично от кралицата и удовлетворяват молбата на Рамзи Редбърн ти да наследиш всичко, в случай, че при изпълнение на дълга му с него се случи нещо. Сигурно Уолсигъм има пръст в тая работа, тъй като баща ти работеше специално за него.

— Значи е истина — установи замаяна Елиза, изненадана от начина, по който баща й е запазил документите. — Той се е пазел много повече от Касандра, отколкото тя е предполагала.

— Погледни това — каза Максим и показа с пръст един от пергаментовите листа. — Тук се казва, че по времето, през което е изчезнал, баща ти продължава да е във владение на състоянието си: една къща в Бат, един дворец в Лондон, заедно със земите, в които е построил къщата, където беше скрил портрета.

— Но тогава какво продаваше баща ми в Стилярдс? Казаха, че отнесъл сандък със злато. Така твърдеше и Едуард.

— Аз не бих бил толкова сигурен, скъпа моя. Уолсигъм знаеше какво е имал предвид баща ти. А сега е ясно, че баща ти е искал да те осигури. Той е направил всичко това със знанието на кралицата. — Той постави ръката си върху корема й. — И аз не бих направил по-малко за своята дъщеря.

Елиза притисна бузата си до ръката му.

— Моят живот е тройно благословен — каза тя замислено. — Първата благословия беше моят баща, сега дойде Ани, но най-скъп ми е моят съпруг. Ако бъдещето ми готви все такива радости, с нетърпение ще очаквам всеки следващ ден.

В петък пристигна нареждане от кралицата Максим да се яви при нея. Една от придворните дами била намерена мъртва в подножието на дълга стълба. Нямаше свидетели на нещастния случай, но затова пък бяха открили следи от насилие върху шията й. Плачещи камериерки бяха издали тайната, че тяхната господарка, четиридесет и три годишна, през последните месеци многократно се е срещала тайно с един любовник.