Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Замислена, Елиза тръгна обратно към стаята си и точно когато искаше отново да си легне, дочу тихо цвилене и се спря. Долу на двора, под лунната светлина, в прозрачна домашна дреха тя видя Арабела, застанала до един кон, на чието седло стоеше някакъв мъж. Той беше загърнат в пелерина и качулката скриваше чертите му. Той се наведе към Арабела и те си размениха дълга целувка. Когато мъжът се изправи отново, ръбът на пелерината му се смъкна. Този човек някак си й напомняше за Форсуърт. Мъжът още веднъж нежно погали Арабела по бузата, след това пришпори коня и се отдалечи.

Предпазливо Елиза се скри в тъмнината, когато Арабела се обърна и тръгна към стълбата. Тя остана неподвижна, докато братовчедка й се изкачи горе. Едва след като вратата се затвори зад Арабела, Елиза въздъхна облекчено.

Тя бе смаяна от учудване, когато на другата сутрин на закуска Арабела играеше ролята на скърбяща вдовица. Наистина тя изглеждаше точно така, тъй като очите й бяха хлътнали и с тъмни кръгове под тях, бузите й бяха бледи и повехнали. След нощната сцена в двора Елиза можеше само да се чуди защо Арабела си правеше труда да играе тази роля. Още по-удивена беше тя, когато Арабела се хвърли на врата й и, облегната на рамото й, изплака мъката си по загубата ма Риланд.

— Не съм ли казвала, че над мен тегне проклятие? — рече тя, хлипайки. — Казвам ти, че съм преследвана от нещастие.

Замислена, Елиза я потупа по гърба, без да знае как би трябвало да реагира на всичко това:

— Риланд е бил излязъл на езда, нали? — измърмори тя. — Сам ли беше?

Арабела извади една носна кърпичка и избърса носа си.

— Ние яздехме заедно, но той галопираше, както обикновено и аз трябваше сама да се върна в къщи.

— Къде се случи?

— Близо до Бредбъри.

— Преди един месец?

Арабела кимна, притиснала ръка към гърдите си и мъката отново я налегна. При това вниманието на Елиза беше привлечено от една огърлица, която носеше Арабела — изключено беше да греши! Когато забеляза погледа й, тя смутено свали скъпоценния накит:

— Толкова много ми напомняше на теб, Елиза, че трябваше да я нося. — Залавяна от сълзи и хлипаща, тя я окачи на врата на своята по-малка братовчедка, — когато вечерта след моята сватба отидох в брачното ложе, намерих огърлицата разкъсана, а перлите — разпилени по пода. Бях изплашена до смърт, когато разбрах, че са те отвлекли. Ето защо накарах да нанижат отново огърлицата и започнах да я нося като спомен за теб.

— Благодаря ти за усилията.

Арабела отново избухна в сълзи, а хълцането й нямаше край, така че Елиза почти съжали, че изобщо дойде на закуска.

Най-после Арабела изтри сълзите си:

— За тебе трябва да е било ужасно. Да те отвлекат така, насила. Всички се питат какво се е случило.

— Ах, всъщност беше чудесно… и много романтично — увери я Елиза със злобна усмивка.

Арабела почувства прилив на ревност, когато видя замечтания поглед на Елиза:

— През цялото време се питах, ако Максим наистина е трябвало да отвлече някого… и тъй като ти беше отвлечена от моята стая, дойдох до заключението, че са ни объркали. Вярно ли е това?

Елиза кимна:

— Неговите слуги са сбъркали.

— Естествено, аз си го помислих. Максим беше толкова влюбен в мене, че искаше да се върне и да ме вземе. Разочарованието му трябва да е било голямо, когато е открил, че вместо неговата любима годеница, е било отвлечено друго момиче.

Арабела въздъхна, като че ли почувствала болката му.

— Доколкото го познавам, трябва да е бил извън себе си от яд.

Без да е в състояние да опровергае тази забележка, Елиза извърна лице, за да прикрие болката, за която не можеше да говори. Думите на Арабела я бяха засегнали чувствително.

— Сигурно Максим възнамерява да се върне, за да поправи грешката. — Сивите очи на Арабела оглеждаха нежния профил на Елиза. — Не каза ли кога ще дойде?

— Максим беше заклеймен като предател. — извика Елиза на своята братовчедка. — Ако се върне, заплашва го екзекуция, ако кралицата не го помилва.

— Ако това се случи, аз ще приема предложението му. — измърмори Арабела с усмивка, от която личеше, че се радва предварително.

Елиза беше готова да й каже всичко, но изведнъж се спря. Накърнената й гордост не й позволяваше да предяви претенциите си спрямо Максим, без да е сигурна, че това е в негова полза. Ако той се върнеше и видеше Арабела, тогава би било напълно възможно любовта му към нея да пламне отново и той да се разкайва за брачния си обет с нея, който беше дал в Любек.