Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Няма да я докосвате — каза Спенс съвсем спокойно. — Иначе ще се разкайвате.

— Ти смееш да ме заплашваш! — изръмжа Форсуърт, ядосан, че един прост слуга си позволява да се намесва. — Я се разкарай!

Спенс поклати отрицателно глава:

— Моят господар каза, че трябва да браня тази лейди, дори и с цената на живота си. Вие не можете да й сторите нищо, докато аз съм тук. — Той започна да го избутва и Форсуърт заотстъпва назад, олюлявайки се.

— Ти… — изсъска той заплашително на Елиза: — Ти ще си получиш заслуженото!

— Ах, колко си смел, когато имаш работа с жени! — присмя му се Елиза, наподобявайки престорено сладкия тон на Касандра. — Слушай добре… не желая повече да ти се харесвам. Това е бащината ми къща и аз искам всички вие да изчезнете! Незабавно!

Отново Форсуърт посегна към Елиза със свит юмрук, но Спенс го хвана за китката. Освен че старият прислужник му го върна тъпкало, но сега и другият направи крачка и застана зад него.

— Щом господарката, ми ви казва, че трябва да офейквате, това означава, че трябва да изпълните заповедта й — предизвика Спенс пламналия от гняв Форсуърт. А когато братята се спуснаха към него, той бързо посегна към пистолета, който в този момент му подаде Фич. Преди да напуснат кораба, той беше успял незабелязано да скрие два пистолета за всеки случай, ако евентуално възникнат усложнения. И те се бяха появили по-рано от очакваното. Спенс насочи оръжието към тримата братя:

— Който направи крачка, ще го надупча — предупреди той. — А кого ще улуча, ми е все едно.

Касандра се запъти към двамата, но Спенс държеше и нея под око, както и синовете й:

— Милейди, останете там, където сте. Не бих желал да изцапам килимите на моята господарка с кръв.

— Това вече е върхът! — изкрещя Касандра, обръщайки се към Елиза. — Аз съм ти леля и ти допускаш този простак така да ме заплашва?

Усмивка заигра върху красивата уста на Елиза.

— Спомням си времето, когато ти заповяда на синовете си да ме изтезават. Аз съм упълномощила тези мъже да направят нужното за да ме защитят от твоите синове. Не зная как си се домогнала до вуйчо ми и как си го принудила да се ожени за тебе, но сега неговото здраве е в голяма опасност… страхувам се дори от най-лошото. Спомням си преди много време, когато бях още дете, една стара жена от прислугата, вече много болна и вероятно не с всичкия си, непрекъснато мърмореше, че е наблюдавала как ти си отровила първо майка ми, а след това и мъжа си. — Елиза със задоволство забеляза, как леля й потрепери. — И сега ми се струва, че Едуард ще бъде уморен от твоите грижи. Аз ще направя всичко възможно да отговаряш пред съда за своите злодеяния.

Касандра се обърна и разигра оскърбление:

— Няма да остана нито секунда повече в тази къща и няма да позволя да ме заливат с тези мръсни обвинения.

— Да, и гледай да побързаш — надсмя й се Елиза. — Бягай да си спасяваш живота, защото ще пусна след тебе ловджийски кучета! Върви! Напусни на часа моята къща.

Като замаяна Касандра направи няколко крачки и с леко кимване даде на синовете си да разберат, че трябва да я последват. Цялото й високомерие беше изчезнало. Тя побърза да избяга от тази търсеща мъст фурия, която се беше превърнала в опасен противник.

Касандра и нейните синове шумно събраха нещата си в сандъци и отмъкнаха всичко, което можеха да помръднат. Над къщата се възцари тишина и едва сега слугите си позволиха да се появят, за да кажат на своята господарка полагащото се добре дошла. Облекчени, те се захванаха да подредят стаите на Елиза и да разопаковат вещите й.

Физически и психически изчерпана, Елиза нямаше вече сила да отиде в салона, за да хапне нещо. Тя веднага се качи в стаята си и се тръшна на леглото. Когато Клара й донесе ядене и й помогна да се съблече, тя само успя да промърмори няколко думи, докато най-после с дълбока въздишка намери в леглото жадувания покой.

Много по-късно, вече в ранните утринни часове, тя изведнъж се събуди, чувайки странен шум. Елиза наметна пеньоара си и тихо се отправи към помещенията, които обитаваше Арабела. Почука леко, но никой не отговори и тя влезе в стаята. Лунната светлина падаше през дантелените завеси и огряваше пода, покрит с дрехи. Близо до вратата лежеше фина сатенена рокля, до нея фусти и кринолини. До леглото тя видя бял бархет и копринени чорапи. Завивката беше смъкната, а то доста разхвърляно. И двете възглавници имаха вдлъбнатини и Елиза разбра, че този, който е спал тук, не е бил сам.