Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Измина известно време, докато малката рибарска лодка стигна до брега, където беше местонахождението на сър Рамзи Редбърн. Разтовариха багажа и платиха на лодкаря. След това занесоха сандъците до вратата. Капитан Синклер беше показал на Елиза къщата, в която понастоящем живееше нейният чичо с цялото си семейство. Тя невъзмутимо прие това съобщение; беше твърдо решена да отнесе въпроса на своя мъж до кралицата, за да бъде възстановена отново честта на Максим и за да може той да получи обратно владенията си.

Със свито сърце тя приближи къщата, от която някога беше избягала в дива паника. Ако аудиенцията при Елизабет не беше толкова наложителна, тя би продължила към Бредбъри, без да се задържа в градската къща. Фич и Спенс означаваха известна закрила за нея и тя не искаше да даде на Касандра възможност отново да ги задържи насила.

Просторният салон беше ярко осветен. Тих шепот се долавяше от голямата стая в приземния етаж и за момент Елиза си помисли, че чува гласа на чичо си, но всичко беше съвсем тихо и неясно.

— Боже мой! Младата господарка е тук! — възклицанието дойде от една възрастна прислужница, която се спря на горната площадка на стълбите.

Слугите дотичаха от всички страни и се събраха смаяни в салона. Страхливо те гледаха Елиза. Никой не се решаваше да се приближи до нея. Елиза, която разбираше това въздържане, тръгна бавно из салона. Разговорът в голямата стая беше замрял и сега тя се чувстваше внимателно наблюдавана от всички страни. Най-накрая дребната стара прислужница Клара бе тази, която закуцука приведена към нея и я поздрави.

Елиза й отвърна сърдечно. Тя много добре знаеше, че тази мършава женица бе жертвала сърце и душа, за да й помогне в борбата срещу Касандра и нейните синове.

— Да не са ми пораснали рога и опашка? — попита Елиза учудено. — Какво ви става на всички?

— Ах, леля ви Касандра — прошепна Клара. — Тя живее сега тук с вашия вуйчо… като негова съпруга.

Изумена, Елиза се обърна и се взря в измъченото лице на старицата. Едуард Стамфорд не би могъл да изглупее дотолкова, че да се ожени за Касандра:

— Клара, кажи, че това не е вярно.

— Напротив, това е истината — увери я прислужницата. — Двамата се сгодиха след вашето отвличане. Вуйчо ви се обърна към кралицата, за да обвини маркиз Бредбъри за отвличането и да настоява за неговото задържане. В това време Касандра посети вуйчо ви и след като беше хвърлила око на богатството му, не се мина много време и сватбата се състоя.

Елиза познаваше различните лица на Касандра твърде добре. Със сигурност не й е било трудно да омагьоса стария мъж със своя чар. Благодарение на красотата си Касандра беше в състояние да подлуди и по-млади от нея. Един стар вдовец би бил очевидно последният, който би й оказал съпротива.

Елиза се сепна, когато чу зад себе си ехиден смях. Тя се обърна и видя, че се намира срещу тънката, добре сложена фигура на леля си, открояваща се на входа към голямата стая. В сянката зад нея Елиза забеляза подигравателната физиономия на синовете й, а под тях ядосаните тъмни очи на Форсуърт Редбърн.

— Я погледни, това не е ли нашата малка Елиза? — каза Касандра със саркастичен смях. — Да не би да си се върнала, за да ни удостоиш с компанията си?

При вида на своя стар противник дъхът на Елиза секна и тя имаше чувството, че някой я е хванал за гърлото. Налегнаха я ужасните спомени за изминалата година и тя изтръпна при мисълта, че всичко може отново да се повтори.

Касандра, която също чувстваше властта си над момичето и слугите, се възползва от ситуацията. Беше ясно, че Елиза е съвсем беззащитна, тъй като в послушанието на домашната прислуга нищо не се беше променило. Сега беше само въпрос на време да се добере до скритото съкровище и до владенията на Рамзи Редбърн.

Елиза се съвзе и взе решение да изгони от къщата си колкото е възможно по-скоро тази красиво облечена алчна жена. Обръщайки се към Фич и Спенс, които все още не разбираха какво става, тя ги извика при себе си, нареди им да застанат до нея и изпрати Клара в кухнята. За трима им трябваше да бъде приготвена закуска. Под подигравателните погледи на Касандра Елиза заповяда на двама яки прислужника да отнесат сандъците в нейната стая.

— Но там живее мистър Форсуърт — изтърси млада камериерка, като че ли по този начин би могла да промени нещата.

Елиза погледна красивото момиче с питащ поглед и веднага почувства, че то имаше чудесен повод да познава спалнята на Форсуърт. Доколкото познаваше братовчед си, той много си падаше по жените.