Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Това е против всякакви закони на мореплаването… — възропта Николаус. — Аз водя тази дама в родината й. Тук не става дума за отвличане.

— Твърденията са лишени от доказателства — извика Елиза, понеже Синклер само използваше присъствието й на борда, за да задържи Николаус. — Аз помолих капитана да ме вземе. Трябва ли сега да бъде наказан, за това, че ми е помогнал?

— Ако е така, мадам, ще бъда щастлив да дойдете на моя кораб. Тогава капитан фон Рейн може да продължи пътя си.

— Проклятие! — изрева Николаус като ранен. — Няма да ви позволя това. По-добре е да ме оковете във вериги, отколкото да я пусна с негодник като вас.

— Николаус, моля ви… — опита се тя да го успокои. — Много просто е…

— Елиза, вие сте ми поверена и аз няма да позволя да ви отвлекат!

Той я дръпна към себе си и прошепна:

— Веднъж вече ви оставих в беда, втори път няма да се случи!

— Николаус, не си създавайте неприятности заради мен. Аз сама мога да се погрижа за себе си…

Той поклати глава:

— Ако капитан Синклер упражни сила над вас, вие ще бъдете беззащитна. Кой може да прецени за толкова кратко време дали той е джентълмен или не?

— Фич и Спенс биха могли да дойдат…

Капитанът презрително погледна към двамата, които уплашено се бяха свили край бокса на Еди. Никой от тях не изглеждаше в състояние да се справи сам със себе си, камо ли с англичанина.

— Елиза, отговорността за вашата сигурност бе поверена на мен. А що се отнася до двамата — те трябваше да се надвесват над релинга веднага щом вдигнахме котва.

Николаус се обърна към Синклер и лицето му придоби твърд израз:

— Капитан Синклер, тъй като Англия е моята цел нямам нищо против да ме ескортирате до там, но ако преди да пристигнем се опитате да задържите екипажа ми или лейди Елиза, ще се съпротивлявам с всички средства, които са ми на разположение.

Синклер отвори уста да възрази, но Николаус го спря с едно движение на ръката.

— Помислете, дори и да искам да избягам, лесно можете да ме настигнете с вашия кораб и да ме спрете. Да ме ескортирате до Англия е по-просто, отколкото да поправяте един разбит кораб.

— Във вашето предложение има нещо положително — призна Синклер, който виждаше непреклонността на капитана. Една конфронтация можеше да доведе до кървав конфликт и след това да породи отмъщение, особено след като англичанката е против него. От друга страна той не искаше да бъде смятан за глупак:

— Разчитам на вашата дума. Ще се движа до вас, готов за стрелба, докато приближим Темза. Там ще ви пусна пред себе си.

Отстъпвайки, той кимна учтиво на Николаус, а пред Елиза се поклони ниско.

— Довиждане, госпожице Редбърн.

Разкрачен, с ръце на кръста Николаус гледаше как англичаните слизат от борда. Той изчака, докато откачат куките, после закрачи по палубата, като даваше заповедите си. Какво го очакваше в Англия не знаеше, но това беше въпрос на гордост. Ще покаже на тези англичани, че с Николаус фон Рейн не могат да постъпват така.

В Лондон цареше голямо безпокойство. Ако не преди, то във всички случаи след залавянето на ханзейския капитан и екипажа му, които бяха изпратени в Нюгейт и захвърлени там в затвора. И ако не в целия град, то със сигурност във всяко кътче на пристанището, където Елиза се беше появила и показала демонстративно своето възмущение от несправедливостта, проявена спрямо нейния така наречен защитник.

— Вие не сте ми закрилник! Вие сте клеветник, вие сте предател на достойни мъже! Аз няма да се успокоя, докато капитан фон Рейн и неговите хора не бъдат отново на свобода и докато вие не им се извините. Бъдете уверен в това! И ако трябва, ще отида чак до кралицата, за да премахна тази несправедливост!

С необуздан гняв тя издърпа ръката си, когато Синклер искаше да я отведе до една чакаща лодка.

— Не искам нищо от вас, освен освобождаването на фон Рейн! Оставете ме на мира!

Поради липса на успокоителни аргументи, на Синклер не му оставаше нищо друго, освен да я предаде под закрилата на лодкаря и да чака ужасно притеснен, докато Спенс намери моряк, който да отведе Еди и кобилата му при Бредбъри. През това време Фич пренесе багажа на дамата в лодката. Двамата прислужници стояха зад Елиза в лодката и не смееха да погледнат към ругаещата преди малко жена. Тя се беше отдала на мислите си, разсъждавайки докъде може да стигне човек, за да вкара един невинен в затвора. Добре, че лорд Сиймур не беше с тях, тъй като за нея беше ясно, че веднага щяха да го оковат във вериги и да го откарат в Тауър.