Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Отново самодоволна усмивка заигра на устните на Касандра.

— Естествено. В деня на нашата сватба Едуард подписа брачен договор. Той се задължи да изплати всичките ми дългове и в случай на смърт ми завещава цялото си състояние. Ако той, бедничкият, си отиде от нас, аз ще съм богата — Касандра отметна глава и изгледа своята племенница. — Струва ми се, скъпа Елиза, че си се променила. Дори трябва да добавя, че си станала по-красива. Или може би по-зряла.

— Може би сега съм в състояние, Касандра, да разбера какво представляваш — отвърна Елиза находчиво.

Като че ли не чула забележката, Касандра продължи:

— За този безбожен мошеник Сиймур се чуха такива ужасни слухове, че надеждата да не ти е направил нещо беше почти напразна. Напротив, аз почти съм убедена, че той се е възползвал от твоето задържане. — Щом забеляза, че Елиза се изчерви, Касандра продължи в същия дух: — Един истински мъж като него и едно младо момиче… направо е немислимо да не се случи нещо.

Елиза се съвзе бързо:

— Аз не знаех, че се движиш в едно общество с лорд Сиймур и при това си мислиш, че знаеш какъв е той в действителност. Доколкото знам, той беше много придирчив при избора на другари и приятели и никога не се е занимавал с крадци и убийци.

— Слушайте! Този мъж отдавна трябваше да бъде обесен — отговори Касандра уверено. — Аз съм сигурна, че кралицата ще даде награда за главата му. Бъди съвсем уверена, скъпа моя, той ще завърши на бесилото.

— Под закрилата на лорд Сиймур за мен бяха положени много грижи — опроверга я Елиза. — Дори ужасно ми е неприятно да си спомня за времето в тази къща, през което имах пълно основание да се страхувам за живота си.

— Елиза, ти наистина би трябвало да подбираш по-добре приятелите си — каза Касандра. — Тяхната постоянна непохватност би могла да уплаши всекиго до смърт.

Елиза отдавна беше разбрала, че е безсмислено да спори с тази жена, която притежаваше таланта да обръща всяка дума в своя полза. Трябваше да действа по друг начин. Изведнъж се обърна рязко към прислужниците си и каза високо:

— Въоръжете се с всичко необходимо и ме пазете, докато тази жена и нейните синове са в моята къща.

— Ти говориш за твоята къща? — Изгука Касандра. — Мои скъпа Елиза, трябва да ти кажа само едно, че ти, като наследница на състоянието на своя баща, не можеш да го получиш без изричен декрет от кралицата. А такъв документ, който да ти дава правото да притежаваш състоянието му, не съществува. Ето защо моите синове са единствените пълноправни наследници на владенията на Редбърн. Това, което виждаш тук, принадлежи на тях. Скъпа моя, така както оценявам положението, ти си една просякиня без покрив над главата и без състояние, към което би могла да предявиш претенции.

Устните на Елиза се разтегнаха в усмивка, тя бръкна в торбичката, висяща на колана й и извади от там пръстена на баща си. Показа го на Касандра:

— Познаваш ли го? — Тя изчака, докато — жената кимна и започна една игра, за която беше сигурна, че ще разкрие всичко, което леля и знаеше за отвличането на баща й. — В такъв случай знаеш, че баща ми винаги носеше този пръстен? — Касандра кимна и Елиза продължи: — Можеш да го считаш за доказателство, че зная къде се намира баща ми. Той е жив!

По красивото, макар и вече не толкова младо лице на леля й се изписа израз на смущение и Елиза го възприе като знак, че Касандра не е съвсем невинна по отношение на неговото отвличане.

— Можеш да бъдеш напълно сигурна, че той няма да позволи ти или твоите синове да си присвоят собствеността му. Затова ти предлагам да си потърсиш друго убежище… колкото е възможно по-бързо.

— Това е някаква измама! — каза Форсуърт и пристъпи напред с мрачен поглед. — Тя лъже! В такъв случай чичо Рамзи би дошъл с нея тук!

Елиза го предизвика с хладна усмивка:

— Форсуърт, ти винаги трудно схващаш. Защо не почакаш, докато дойде баща ми? Сигурно няма да ти спести боя, който заслужаваш.

В тъмните му очи заблестя гняв.

— Ти, лъжлива повлекано! Запиля се по чужбина и се отдаде на сладострастни удоволствия с един предател. Винаги си искала мъж с титла. Сега надмина самата себе си. Само като си помисли човек — предател на престола! И при това маркиз! Междувременно ти вероятно износваш копелето му.

Шамарът на Елиза го завари неподготвен и за момент Форсуърт усети, че му причернява пред очите Съвземайки се, той разтърси глава, но още прели да замахне срещу момичето, видя непосредствено пред се бе си Спенс, чиято масивна фигура застана между двама им.