П. Удхаус - Огненото ухажване на Мордрид

Халбата тъмна бира едва сдържаше негодуванието си.

— Ама че тъпанар! На всяка маса има поне два пепелника и изобщо от пепелници в този бар не можеш да се разминеш, а той да направи такова безобразие!

Халбата намекваше за младия джентълмен с разсеян рибешки поглед, който преди малко на излизане от „Въдичарски отдих“ хвърли фаса си в кошчето за боклук, което избухна в жизнерадостни пламъци. Ние, любителите-пожарникари, бяхме потресени до дъното на душите си. Малката халба с високо кръвно налягане си разкопча яката, а стегнатата в коприна гръд на емоционалната ни барманка госпожица Посълтуейт все още бурно се надигаше.

Само господин Мълинър бе склонен да заеме снизходително становище.

— Трябва да сме справедливи към младежа — отбеляза той и отпи от топлия си скоч с лимон. — В бара няма нито старинен роял, нито безценен бюфет от орехово дърво, които според младото поколение са най-естествените места за гасене на цигари. И поради липса на такива той бе принуден да се спре на кошчето за отпадъци. Също като Мордрид.

— Като кой? — не разбра Уискито със сода.

— Кого! — поправи го госпожица Посълтуейт.

Уискито със сода се извини.

— Един от моите племенници — поетът Мордрид Мълинър.

— Мордрид — замислено каза госпожица Посълтуейт. — Хубаво име.

— И много му отива, защото и момчето е хубаво — чувствително, със замечтани очи и великолепни зъби. Споменавам зъбите, защото събитията, за които ще ви разкажа, се дължат на тях.

— Ухапал ли е някого? — опита се да налучка госпожица Посълтуейт.

— Не. Но ако нямаше зъби, нямаше да отиде на зъболекар, а ако не беше отишъл на зъболекар, нямаше да се запознае с Анабела.

— Анабела коя? — попита пак Уискито със сода.

— Коя Анабела — поправи го отново госпожица Посълтуейт.

— Разказвайте — насърчи го Уискито.

Анабела Спрокет-Спрокет, единствена дъщеря на сър Мъргатройд и лейди Спрокет-Спрокет от имението Сматъринг Хол в графство Уъстършир. Макар и крайно небрежен в много отношения (заразказва господин Мълинър), Мордрид не пропускал да отиде на зъболекар всеки шест месеца и на сутринта, когато започва тази история, тъкмо се бил настанил в празната чакалня и прелиствал страниците на един „Татлър“ от преди три месеца, когато вратата се отворила и в стаята влязло едно момиче, при вида, на което — или която, ако така предпочита нашата приятелка зад бара — в лявата половина на гърдите му избухнала бомба. „Татлърът“ се залюлял пред очите му и когато Мордрид се свестил, за него вече нямало съмнение, че любовта най-сетне го е споходила.

Повечето Мълинъровци са се влюбвали от пръв поглед, но малко от тях са имали такова великолепно оправдание като Мордрид. Момичето било изумително хубаво и затова именно в първите няколко минути племенникът ми не забелязал нищо друго освен тази красота. Едва когато се отпуснал назад и запреглъщал мъчително като псе, задавило се от кокоша кълка, той осъзнал също така, че момичето изглеждало извънредно тъжно. Чак сега установил, че очите му, докато прелиствало апатично един „Пънч“ от преди четири месеца, преливали от мъка.

Сърцето го свило при тази гледка и тъй като в зъболекарските чакални цари атмосфера, която руши всички бариери на официалния етикет, той се осмелил да я заговори.

— Кураж! — рекъл. — Може да не излезе толкова сериозно, колкото си мислите. Нищо чудно само да ви пъхне огледалцето в устата и да реши, че всичко е наред.

Тя се усмихнала — за пръв път, откак се била появила — вяло, но достатъчно, за да го боцне още веднъж право в сърдечната област.

— Не ме е страх от зъболекаря — отвърнала. — Лошото е, че живея много далеч, в дълбоката провинция, и имам възможност да идвам в Лондон само един-два пъти в годината за по няколко часа. Надявах се да имам време да позяпам витрините на Бонд Стрийт, а ето че сега не се знае колко ще чакам тук и дали ще успея да свърша нещо. Влакът ми потегля в един и четвърт.

Всичката джентълменщина на Мордрид подскочила като млада пъстърва.

— Ако бъдете така любезна да заемете моето място…

— О, не, в никакъв случай.

— Много ви моля. Аз така обичам да чакам. Това ще ми предостави прекрасната възможност да наваксам непрочетеното в пресата.

— Е, щом сте убеден, че нямате нищо против…

Като се има предвид, че Мордрид вече бил готов заради нея да разчеква с голи ръце бълващи огън дракони или да се покатери на най-високия връх на Алпите, за да й откъсне един еделвайс, не му било никак трудно да я увери, че няма нищо против. Така тя влязла преди него и го дарила с един свенлив поглед, който го размазал от признателност. За да дойде на себе си, запалил цигара и се унесъл в розови видения. Не след дълго момичето излязло от кабинета и Мордрид скочил на крака, като метнал галантно цигарата си в кошчето за боклук.