П. Удхаус - Огненото ухажване на Мордрид

Такива скръбни мисли препускали из главата на племенника ми преди, по време и след вечеря. В единайсет часа се извинил, че бил страшно изморен от пътуването, и сър Мъргатройд като примерен домакин го придружил до стаята му, загрижен всичко да е наред.

— Много хубаво правите, че си лягате рано — похвалил го той с присъщия си прям, сърдечен маниер. — Толкова младежи в днешно време си съсипват здравето с това късно лягане. А вие сигурно ще се преоблечете в халата си, ще изпушите една-две цигари и ще загасите лампата още преди полунощ. Имате ли достатъчно цигари? Заръчах им да заредят стаята. За мен няма нищо по-приятно от пушенето в спалнята. Никой не те безпокои, не ти досажда… Ако желаете да пишете писма, ето там колкото искате хартия. Ето го и кошчето за отпадъци, без което не може. Е, моето момче, лека нощ, лека нощ?

Вратата се затворила и Мордрид, както предсказал домакинът, се преоблякъл в халат и запалил цигара. И макар наистина да се отправил след това към писалището, нямал намерение да слага в ред занемарената си кореспонденция. Възнамерявал да съчини стихове и да ги посвети на Анабела Спрокет-Спрокет. Цяла вечер усещал как тези строфи набъбват и напират в гърдите му и сън нямало да го споходи, докато не освободял от тях организма си.

До този момент, трябва да спомена, поезията на моя племенник принадлежала към безстрашната модерна школа и се отличавала с прямота и липса на рими, а в сюжетната линия преобладавали разложени трупове и задушено зеле. Но този път, предвид лунната светлина, осребрила балкона на стаята му, той почувствал как мислите му гъмжат от „любов“, „зов“, „чудеса“ и „небеса“.

Той възкликнал ядосано, скъсал листа и го метнал в кошчето.

Мордрид изхвърлил и този лист в кошчето и се изправил със сподавен стон. Кошчето било препълнено, ала въпреки това поетичното чувство му подсказвало, че не е постигнал очакваното съвършенство. И решил, че е прозрял каква е причината. Не можеш да седнеш на стола и да чакаш да те обземе вдъхновението — трябва да се разхождаш напред-назад, да си скубеш косата и да щракаш с пръсти. Затова станал с намерението да заснове из стаята, но лунната светлина, струяща през отворения прозорец, сякаш го зовяла. Той излязъл на балкона. Тънещата в мрак тайнствена морава била само на няколко крачки от него. Мордрид импулсивно прескочил парапета на балкона.

Постигнатият резултат бил направо чудотворен. Музата му, насърчена от подобрените условия, запретнала ръкави и този път Мордрид се погрижил тя да даде незабавен резултат. Една обиколка на зелената площ, и той вече рецитирал следното:

О, вий, очи! О, устни сладки!

И смях, и страх във вас пламтят!

Убийци сте на дните кратки!

Ба-бам-ба-бам-ба морна гръд!

И тъкмо се чудел — защото бил строг съдник на собственото си изкуство — дали последната строфа не се нуждае от поизглаждане, когато погледът му бил привлечен от нещо, което пламтяло като очи, изпълнени със смях и страх, а като се вгледал по-отблизо, установил, че пламтели пердетата на неговата спалня.

Не претендирам, че племенникът ми е във всяко едно отношение хладнокръвен мъж на действието, но дадената ситуация била ежедневие за него и от личен опит знаел какво да предприеме.

— Пожар! — изревал той.

От един прозорец на горния етаж щръкнала нечия глава. Разпознал в нея капитан Бифинг.

— Ъ? — попитал капитан Бифинг.

— Пожар!

— Какво?

— Пожар! П като Пикадили, О като Оксфорд…

— А, пожар! Добре.

И не след дълго къщата вече бълвала обитателите си.

За голямо мое съжаление в последвалите събития Мордрид съвсем не се проявил в най-благоприятна светлина. Наглият век принадлежи на тясната специализация и ако лишите специалиста от обичайната му среда, той е съвършено безпомощен. Геният на Мордрид, както вече казах, се бе специализирал в предизвикването на пожари. Гасенето им се нуждае от коренно различни качества, които той не притежава. При подпалването на серията от квартири никога не се бе опитвал да играе водеща роля, а се задоволявал с това да помоли портиера да се качи горе и да види какво може да направи. Сега, под лазурния поглед на Анабела Спрокет-Спрокет, той би дал мило и драго, за да ръководи спасителната акция, но трябва да признаем, че многобройните Бифита и Гъфита просто го изтикали от светлината на прожекторите.