П. Удхаус - Клуб „Анонимни ергени“

Той имаше предвид леката усмивка, която се бе появила на лицето на Джо при споменаването на името Амилия Бингъм.

— Мога ли да кажа една дума?

— Не.

— Исках само да…

— Не искам и да знам.

— Само…

Телефонът иззвъня.

— Отговори — нареди господин Луелин. — Ако е за мен, няма ме.

Джо едва не му отвърна: „Отговори си сам, проклетнико“, но все пак вдигна слушалката и с изненада чу гласа на големия любовник Траут. Мислеше си, че адвокатът има други занимания.

— Пикъринг?

— Да.

— Там ли е Луелин?

— Току-що се прибра.

— Каза ли му?

— Още не.

— Дай ми го. Горкият човек, голям удар ще бъде, като чуе, че аз съм спечелил Амилия, но сам си е виновен. Защо му е трябвало да я оставя да си помисли. Жените не се печелят така. Жените трябва…

— Знам. Да се метнат на седлото и така нататък.

— Именно.

Джо подаде слушалката на господин Луелин.

— Траут — започна той.

След като го нарече Бенедикт Арнолд и го попита не е ли предал още някой форт напоследък, Джо не бе изненадан да види как очите му просветват. Оттук нататък участието му в разговора беше само с ахкане и гъргорене, но скоро стана ясно, че добрите отношения между старите приятели са възстановени. Когато остави слушалката, лицето му имаше израза на човек, който в последния момент е избегнал ешафода, а гласът му така напомняше на чучулигини трели, че Пърси Биш Шели, ако бе между присъстващите, с пълно основание би се обърнал към него с небезизвестния си стих „Привет на теб, щастлива птичко“.

— Не ми казвай, че вече не се случват чудеса — запя той. — Колко съм грешал, като съм предполагал, че моят ангел-пазител е заспал някъде и не вижда. Знаеш ли какво?

— Да.

— Амилия Бингъм ще се жени за Траут.

— Да. Точно това се опитвах да ти кажа.

— Но това е върховно.

— Да.

— Това е сензационно.

— Да.

— Какво стоиш като истукан, Пикъринг. Не разбираш ли какво означава това за мен. Искаш ли да ти нахвърля набързо сценария на бъдещите си планове? Връщам се незабавно в Калифорния, където ще стана член на Анонимните ергени. Траут ще ми даде писмо до един негов приятел на име Рънсибъл и ме уверява, че ще ме приемат с отворени обятия. Господи, чувствам се като на седмото небе!

Джо се изсмя глухо и безрадостно.

— Може и да се чувстваш — каза той. — Но не и аз.

— На тебе пък какво ти е?

— Няма да правиш филм по пиесата ми.

— Кой го казва?

— Ти го каза.

— Дръж ме да не падна! — викна господин Луелин изненадано. — Да не би да вярваш на всичко, което ти каже шефът на някое филмово студио? Спомням си, че ти бях малко ядосан по едно време и се изразих порядъчно силно, което ми е присъщо, но не трябва да обръщаш внимание на това. Разбира се, че ще филмирам пиесата ти. Трябва само да се споразумеем. Какво ще кажеш за двеста и петдесет хиляди долара?

Джо изхвръкна петнадесет сантиметра нагоре с див рев, а господин Луелин изтълкува погрешно реакцията му. Често му се случваше филмови звезди да реват така диво в отговор на някоя оферта. Джо, обаче, не беше звезда и господин Луелин се обиди.

— По дяволите, не можеш да очакваш максимална цена за първия си филм. Двеста и петдесет хиляди съвсем не е лошо, питай всеки. Приемаш или дим да те няма.

— Приемам — отвърна Джо.

— Добре. Хайде сега да идем да вечеряме.

— Мислех да вечерям с годеницата си.

— Тогава и аз ще дойда — отсече господин Луелин, който знаеше какво удоволствие ще достави присъствието му на компанията.

Първо, обаче, по предложение на Джо, последният написа договора, а после сложиха подписите си. И тъкмо в този момент на вратата се позвъни. В резултат телесата и брадичката на филмовия магнат се разтресоха панически.

— Вира Далримпъл — заекна той.

Джо не сподели ужаса му. Мина времето, когато трепереше от страх пред всяко смръщване на въпросната дама. С този договор в джоба и с тия сватбени камбанки в ушите се чувстваше силен за една дузина Вири.

— Остави я на мен, Айви — потупа го той. — Бягай и се скрий в банята или под леглото, или където искаш. Аз ще се погрижа.

И с твърда стъпка закрачи към вратата.

© 1973 П. Г. Удхаус

© 1996 Веселина Тихолова, превод

P. G. Wodehouse

Bachelors Anonymous, 1973

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

П. Г. Удхаус Клуб „Анонимни ергени“

ИК „Кронос“, 1996

Редактор: Красимира Маврова

Художник: Борис Драголов

ISBN 954–8516–19–5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15384]