П. Удхаус - Клуб „Анонимни ергени“

— Хората не завеждат дела за нарушаване на обещания.

— Хората от типа на Джаклин Уорнър завеждат.

— Вярно. От него всичко може да се очаква.

— Те нямат срам. А ние не искаме да рискуваме госпожица Фич да бъде глобена за нанасяне на значителни щети.

— Тогава какво предлагаш?

— Да отида и да се срещна с този младеж. Обстоятелствата не са по силите на неспециалист. Тук е нужен опитен адвокат.

— Това е чудесна идея — одобри Сали и Джо, макар че личните му предпочитания бяха по-скоро в посока на няколко крошета в ченето на Джаклин и още толкова ритника с подкован ботуш, трябваше да се съгласи, че това е разумно.

— Справял съм се с няколко подобни дела в Холивуд. Клиентите често ме хвалят за умението ми да убеждавам. Но, разбира се, не трябва да изпускаме от очи факта, че във въпросния случай ще срещнем трудности. Не мога да гарантирам успех. От лукса в този апартамент вадя заключение, че ти, госпожице Фич, си богата. Над камината видях един Коро, който сигурно струва значителна сума.

Този Уорнър няма да оттегли претенциите си доброволно. Но ще направя всичко каквото мога. Ще отида и ще се срещна с него.

— Сега?

— Веднага.

— Ще дойда с теб.

— Не, трябва да съм сам.

— Тогава ще те чакам на улицата — настоя Джо.

— Тук нямам възражения — отвърна господин Траут.

— Кажи ми — попита Джо, след като тръгнаха, — как смяташ да водиш тези преговори?

— Точно както винаги съм водил преговори от подобен характер. От това, което ми каза за този Уорнър, разбирам, че той не е по-различен от безпаричните младежи в Холивуд с тяхната диета от сухи мартинита и наденички. Установил съм, че добре приемат парично предложение и не се съмнявам, че така ще бъде и със сър Джаклин Уорнър.

— Мислиш да го купиш?

— Именно.

— Хм.

— Имаш някакви съмнения?

— Имах предвид, че това са разходи.

— Струва си парите.

— Да, разбира се. Няма спор. Въпросът е, че нямам пари. Но ако ми заемеш, ще ти ги върна по-късно. Очертава се скоро да се опарича.

Видимостта в таксито не беше добра, но благосклонната усмивка на господин Траут разсея тъмнината.

— Скъпи момко — рече той. — Нали не мислиш, че ще ти взема такса или ще искам да компенсираш разходите по този случай. Не съм си и помислил. Както се казва, аз черпя. Малко обезщетение за това, че, право да си кажа, ти оплетох нещата. Нито един истински калифорниец не би изпратил сметка за това, че е помогнал на двама млади влюбени да намерят щастието.

Трябваше да минат няколко секунди преди Джо да може да проговори, толкова развълнуван бе от благородството на това изявление. И когато го направи, то бе, за да отдаде дължимото на Калифорния, която, каза той, съдейки по обитателите й, трябва да е страхотно местенце. Освен, разбира се, ако господин Траут не е уникално явление.

— Кажи ми — попита Джо, — има ли там и други такива като тебе?

— Има няколко — отвърна господин Траут. — Златни момчета.

Той трепна малко, докато говореше. Мислеше си за Фред Басит и Джони Рънсибъл, и Дж. Д. Фланъри и се питаше дали дезертьорството му от Анонимните ергени ще означава край на двадесетгодишната дружба.

На Джаклин Уорнър не му вървеше. Освен че вече беше семеен, което никак не му се нравеше, имаше отвратителен махмурлук, а и дължеше петдесет лири на един букмейкър. Точно този дълг имаше той предвид, когато каза на бъдещата си невеста, че дължи двадесет. Така и не му стигна смелост да си признае пълната сума.

Отгоре на всичко букмейкърът не беше един от ония любезни букмейкъри със златни сърца, които съчувстват на финансово затруднените младежи и позволяват сметките им да останат неуредени неопределено дълго време. Когато Джаклин го информира, че може доста да се забави с плащането, той пое остро въздух и погледна свирепо:

— О, надявам се, че това няма да се случи, сър. Знам, че е глупаво да си суеверен, но не мога да забравя, че всеки мой клиент, който ме е метнал с пари, е претърпял някакъв инцидент. Всеки път се случва едно и също. И отново, и отново. Като че ли е някаква орисия. Ето, ония дни имаше един човек с рижи мустаци на име Уитърспун. Дължеше ми петдесет и искаше отсрочка. След по-малко от седмица, можеш ли да повярваш, го намериха безчувствен на улицата — сигурно се е бил забъркал в нещо — и шестте шева не му се разминаха. Не, седем бяха. Забравих оня над лявото око.

Този разговор се проведе в къщата на кредитора и Джаклин си бе тръгнал оттам с чувството на млад нервозен член на пиратската банда на капитан Кид, на който току-що са прочели смъртната присъда. Като стигна до дома си в Челси, завари там господин Траут, който чукаше на вратата и вече беше започнал да се опасява, че ще трябва да си тръгне с празни ръце.