П. Удхаус - Клуб „Анонимни ергени“

— Сър Джаклин Уорнър? — попита той.

Обикновено когато някой посетител зададеше този въпрос, Джаклин отговаряше отрицателно, защото смяташе, че най-добре е да не поема рискове, но видът на господин Траут така силно миришеше на Ръката на Закона, че все пак реши да рискува. Той имаше просперираща рода из цяла Англия и спокойно някой от тях можеше скоропостижно да е хвърлил топа и да му е оставил малко мангизи, а този адвокат да е тук с тъжната новина.

— Да — отвърна той. — А вие кой сте?

— Името ми е Траут. От правната кантора „Траут, Уап-шот и Едълстейн“, Холивуд, Калифорния, Съединени американски щати.

Надеждите на Джаклин се изстреляха във висините. Той си спомни, че чичо му Юстис беше заминал набързо за Америка по времето, когато полицията го търсеше, за да помогне в разследването на едно мошеничество. Чичо Юстис винаги е обичал племенника си и какво по-вероятно от това да е пуснал котва в Холивуд, да е натрупал купища пари, да се е споминал от преливане и да е оставил въпросните купища на въпросния племенник. С разтуптяно сърце Джаклин превъртя ключа.

— Влизайте — рече той. — Влизайте направо.

Като прекрачи прага след него, господин Траут бе окуражен от гледката, която издаваше явна бедност. Човек с толкова оръфано жилище, помисли си той, със сигурност ще се огъне пред едно парично предложение и макар да бе готов, ако е необходимо, да се бръкне по-дълбоко за щастието на двамата влюбени, Траут се надяваше, че това няма да се наложи. Беше от ония хора, които винаги предпочитат минималните разходи.

След като седна, той пристъпи към въпроса без предисловия.

— Вие сте сгоден — започна той, — за моята клиентка госпожица Сара Фич.

Друг на мястото на Джаклин без съмнение би обяснил, че тъй като е станал жертва на брачна церемония, на практика с дуло опряно в челото, годежът му със Сали вече не е в сферата на реалните намерения. Но вроденото му благоразумие го възпря. Шестото чувство, което му беше в услуга от детинство, му подсказваше, че посещението на този адвокат е свързано по някакъв начин с пари и ще бъде прибързано да му се довери безрезервно.

— Сгоден съм — потвърди той.

— Баща й не одобрява този годеж.

— Така ли?

— И е готов да плати разумна сума, ако го приемете за невалиден.

Ако Джаклин е изпитал съмнение, че един скромен провинциален свещеник като бащата на Сали може да пръска пари по тоя начин, той не го изрази, предполагайки, че преподобният Фич може напоследък да е спечелил на комар или да е заложил на печеливш кон. Затова той не протестира, както биха направили някои мъже, че никога в живота си не е бил обиждан толкова жестоко. С мисли, насочени изключително към нещастника с рижите мустаци и шестте шева, той каза:

— Какво наричате разумна сума?

— Петдесет лири.

— Дадено.

Както господин Траут бе казал на Джо — не му беше за пръв път да води подобни преговори с безпарични младежи, но никой досега не беше взимал решение с такава умопомрачителна скорост и това го накара да зяпне. Може да се каже, че петдесет лири беше отправната му цена и не се съмняваше, че сумата ще послужи само за начало на пазарлъка. Моменталното съгласие на Джаклин с офертата го остави с чувството на човек, който слиза по стъпала в тъмното и кракът му увисва там, където е очаквал последното стъпало.

Първият му импулс, след като се съвзе, беше да каже на Джаклин какво мисли за него, но имаше среща за вечеря с жената, която обича, и макар тя да го бе предупредила, че може да позакъснее от болницата, не посмя да губи време в упреци към хора, които така са загубили чувството си за свян, че критиката би отишла на вятъра.

Затова той плати на Джаклин петдесет лири и напусна без да каже и дума. Не бе стигнал далече, когато дочу развълнувано дишане и в следващия момент видя от сенките да изниква Джо.

— Е? — подкани го той. — Добре ли мина?

Тревогата в гласа му развесели господин Траут. Струваше му се странно този млад приятел да храни каквито и да е съмнения относно успеха на мисия, възложена на Ефраим Траут от „Траут, Уапшот и Едълстейн“. Отвърна, че всичко е минало от гладко по-гладко. Бил огънал, както се очаквало, Джаклин Уорнър като крехка фиданка и го подчинил на волята си посредством своето неудържимо красноречие. От непоколебимия му вид Уорнър заключил, че всеки спор ще бъде безплоден и че тук се пипа здраво.

Джо го погледна с обожание.

— Траут, ти си чудо на чудесата.

— Полагам всички усилия, Пикъринг.