П. Удхаус - Клуб „Анонимни ергени“

— Какво искаш от нея? Да пукна, ако е нещо добро. Знам ги тия като тебе. Обикаляте и си търсите жертва.

Тормозите невинните момичета. Дрънкате им, че ще ги покриете със скъпоценни камъни. Разкай се, грешнико — госпожица Прийстли се настрои библейски, — защото е близо царството небесно. Въздръж се от плътската похот, която воюва с душата, или ще те стигне ръката на Господ.

И като изрече това, тя се прибра вътре, като тръшна вратата, а Джо тръгна залитайки към таксито.

Господин Траут стоеше до него. Беше жаден като камила в пустиня за подробностите. Твърде далеч, за да чуе диалога, все пак той успя без затруднение да схване общия дух на сцената, която току-що видя.

— Не иска да говори с теб?

— Не. Качвай се. Отиваме си вкъщи.

— Ти отивай — каза господин Траут. — Харесва ми това място. Мисля да се поразходя малко и да се върна с влака.

Като заяви, че харесвал Вали Фийлдс, господин Траут беше казал самата истина. Харесваше улиците с дървета отстрани, китните полянки и най-вече цветята, опасващи тези полянки. Смята се, че във Вали Фийлдс годишно се сеят повече семена, купуват се повече торове и в жалейните колонки се записват повече листни въшки, отколкото във всеки друг квартал на Лондон. По тази причина цветният парад там през летните месеци винаги е забележителен.

Но когато господин Траут каза на Джо, че само възнамерява да се поразходи наоколо и да се наслади на прелестите на това горско кътче, той чисто и просто го заблуди. Намерението му беше, като остане сам, да иде до „Лаврите“ и да се срещне със Сали. Членовете на Анонимните ергени винаги искат да са наясно кога даден случай може да бъде изпратен в архива и адвокатът бе решил да разбере дали фактът, че Сали отбягва Джо се дължи на временен каприз, който може да се уреди с няколко целувки и един шоколад от страна на последния, или е признак, че тя го е отхвърлила завинаги. Но ако господин Траут сложеше ръка на сърцето си, трябваше да признае, че го човъркаше и онова, което често наричат чисто любопитство. Искаше да види как изглежда момичето, което така бе завъртяло главата на бедния Джо.

Тъй че в момента, когато таксито се скри от погледа му, той забърза към външната врата и натисна звънеца.

Появи се госпожица Прийстли, триумфираща след победата си над Джо. Застана на вратата и го загледа с хладната пресметливост, с която шампионът изучава противника си на боксовия ринг. За пръв път имаше възможност да види господин Траут отблизо и в цял ръст, но вече беше решила, че той с нищо не я привлича.

Без да знае, че любезността няма да го отведе доникъде, господин Траут реши да се подмаже. Като пусна една вежлива усмивка, която премина през госпожица Прийстли като кинжал, той изгука:

— Добър ден, мадам.

Госпожица Прийстли не го удостои с отговор.

— Бих ли могъл да поговоря с младата дама, която пристигна току-що?

Не би могъл да зададе по-злополучен въпрос. За секунда, докато проговори, домакинята на „Лаврите“ го бе взела за един от ония досадници от потребителските организации, които непрекъснато изпращат свои представители да я питат какъв сапун използва и какъв е седмичният й бюджет, но безсрамното му запитване разкри далеч по-подъл образ — а именно, един развратник, при това по-отвратителен от първия поради годините си.

— Не, не би могъл — каза тя яростно. — И трябва да се засрамиш от себе си. На твоите години. Достатъчно си дърт, за да й бъдеш баща.

Вежливата усмивка на господин Траут се изпари, като че забърсана от лицето му с гъба.

— Грешно сте ме разбрали, мадам — побърза да каже той, — просто искам да…

— Е, няма да стане.

— Но, мадам…

— Махни се от мен, сатана.

Много мъже на този етап биха решили, че разговорът се е закучил и че няма да може да се намери формула, приемлива и за двете страни, но господин Траут беше замесен от по-кораво тесто. Опитът му през годините го бе научил, че всички хора, включително и жените, си имат своя цена. Банкнота от една лира, определи той, би била тази на госпожица Прийстли. Той посегна към портфейла си, извади я и я набута в ръката й.

— Може би това ще ви накара да изслушате по-любезно молбата ми — намигна той лукаво, всъщност почти дяволито, като пусна още една от ония любезни усмивки, които, както видяхме, й се бяха отразили толкова зле.

Госпожица Прийстли погледна безмълвно гнусната вещ. Когато жена с високи принципи е отгледала една девойка и я е превела през бурите и катаклизмите на детството, а някой поиска да му я продаде за злато, емоциите й не могат да се опишат лесно. На първо място сред тези на госпожица Прийстли бе жестокото съжаление, че е излязла без чадъра си, защото би я успокоило малко, ако можеше да цапардоса този зализан донжуан по главата. Лишена от тази линия на действие, всичко, което й оставаше, бе да захвърли подкупа далеч от себе си, като че бе змия и да се прибере.