П. Удхаус - Клуб „Анонимни ергени“

— Не ти ли направи впечатление моето предупреждение? — попита без да се мъчи да прикрие враждебността в гласа си той. — Усилията ми са били напразни, а?

— Кои? — попита Джо.

— Говорих ти надълго за неприятностите при впускане в брачна авантюра.

— О, така ли?

— Така.

— Съжалявам. Не съм чул.

— О?

— Мислех си за нещо друго.

— О?

— Нали знаеш как е, когато си мислиш за нещо друго?

— Да — отвърна господин Траут с леден глас.

Беше дълбоко обиден. Нямаше навика да общува с глухи пепелянки. Дори и Отис Бюстридж, макар и накрая да стана агресивен, беше слушал. За секунда адвокатът в него реши да се оттегли от случая и да остави Джо да тръгне по наклонената плоскост по начина, популяризиран от Гадаринските свине. Остави заблудения глупак да си счупи главата, така си помисли той. Но тогава непримиримият дух, вдъхновяващ всички членове на Анонимните ергени, взе връх. Като че ли чуваше Фред Басит, Джони Рънсибъл и Дж. Д. Фланъри как го подтикват да опита още веднъж.

— Мога ли да подновя изложението си? — започна той. — Спрях се накратко върху по-очебийните доводи срещу брака и по-късно ще се върна отново към тях, но сега искам да подчертая това, което наричам семейната угроза на материалното състояние. Повечето момичета имат семейства и защо обектът на твоето обожание да прави изключение? Силно се съмнявам, че си дарил любовта си на сираче без братя и чичовци. Като говориш с такъв ентусиазъм за трапчинката на лявата й буза, замислял ли си се, че според статистиката осемдесет и седем цяло и шест десети от момичетата с трапчинки имат също и братя, които вечно са без работа и трябва да бъдат издържани? А ако не са братя, са чичовци. Ако погледнеш нещата отблизо, практически във всеки дом ще намериш по някой чичо Джордж или чичо Уили, който обича уискито и не обича работата и чиито разноски младият съпруг е принуден да поеме. В болшинството от случаите мъжът, който си е позволил да бъде впримчен в брак, не толкова се установява с момичето, което обича, колкото основава почивен дом за безработните.

Той спря за секунда и Джо проговори.

— Къде, за бога, отива тя? — попита, като още веднъж доказа ясно, че не е следвал изложението на спътника си с нужното внимание.

През последните двадесет минути те бяха минали през Клафъм и Хърн Хил и вече навлизаха в приятен горист оазис, а именно Вали Фийлдс, където някогашната бавачка на Сали се бе оттеглила, за да прекара заника на своя живот. Тя живееше с трите си котки в къща близнак на „Бърбидж Роуд“ със звучното име „Лаврите“ и когато не посрещаше Сали, прекарваше времето си в четене на Стария завет, от който можеше свободно да цитира, или в измисляне на начини как да дразни съседката си. Кучето на последната, наречено кой знае защо Пърси, имаше навика да преследва котките й, а това предизвикваше страстното й негодувание. За жалост резултатът бе една от онези вражди, които не липсват и в такива райски кътчета като Вали Фийлдс.

Таксито на Сали бе по-бързо от онова, което съдбата отреди на Джо, и въпреки усилията на моржа тя вече беше затворила вратата на „Лаврите“ зад себе си, когато Джо навлезе в уличката. Щом возилото спря, той изскочи навън, втурна се през малката градинка и позвъни на звънеца. Вратата се отвори и се показа госпожица Прийстли.

Ако Джо не бе обхванат от треска, той би примижал от страх при вида й. Като толкова много други английски бавачки, наемани заради умението им да поддържат дисциплина, а не заради физическия им чар, нейният вид можеше да уплаши и мечка. Много висока, много слаба и много костелива около очите, тя определено приличаше на лейди Макбет плюс лек намек за ония зловещи икономки, които изобилстват по страниците на готическите романи.

Макар че тя извика у Джо спомена за някогашната му бавачка, която често го пошляпваше с опакото на четката за коса, той я погледна в очите без да трепне. Имаше прекалено много грижи, за да си позволи да бъде смутен от стари спомени.

— Добър ден — поздрави той.

Госпожица Прийстли нямаше коментар.

— Мога ли да вляза?

— Моля?

— Имате ли нещо против да вляза за момент?

— Защо?

— Трябва спешно да видя момичето, което пристигна току-що.

Тук късметът му изневери. Бавачката на Сали би могла да бъде и една блага душа, готова от сърце на направи всичко по силите си, за да помогне на влюбения до уши младеж. Но не би. У госпожица Джейн Прийстли Джо намери пълната противоположност на гореописания възхитителен екземпляр. Отличителният белег на бавачката бе дълбоко недоверие във всички мъже. Тя подозираше мотивите им и ги гледаше накриво. Ако звъняха на звънеца й и търсеха млади момичета, то тя знаеше какво преследват. Погледът й, и без друго остър като бръснач, стана още по-изпитателен.