П. Удхаус - Всепречистваща любов

Аз повторно поклатих глава. Този план ми се видя празна работа, и то от най-празните.

— И каква полза очакваш от това? — попитах без капка оживление. — Защо пък именно Себастиан Мун?

— Защото има златни къдрици, сър.

— Е, и?

— И най-волевите натури не издържат дълго при вида на златни къдрици.

Виж, в това имаше нещо вярно. Но не бих казал, че подскочих от радост. Не беше изключено видът на Себастиан Мун да пропука бетонния самоконтрол на Томас и да го накара да се развихри срещу златокъдрата особа, но надеждите ми не бяха кой знае какви.

— Може и да си прав, Джийвс.

— Не мисля, че храня излишен оптимизъм, сър. Не забравяйте, че като допълнение към златните къдри личността на младия господин Мун не се отличава със завидна добродетелност. Той притежава склонността да се изразява с ведро откровение, което според мен господин Томас няма да бъде склонен да одобри от устата на младеж, който е с няколко години по-невръстен от него.

Знаех си аз от самото начало, че в този негов план има някакъв съществен недостатък и ето че най-сетне го налучках.

— Ама Джийвс — ако малкият Себастиан е такова зло, каквото го описваш, няма ли да подейства на младия Бонзо по същия начин, както и на Томас? Представи си какъв глупав вид ще имаме, ако конят, на който сме заложили, вземе да го ступа в някое тъмно кьошенце. Не забравяй, че Бонзо вече изостава с двайсет точки.

— Не допускам обстоятелствата да се стекат по този неблагоприятен начин, сър. Младият господин Травърс е влюбен, а любовта е твърде облагородяваща сила на тринайсетгодишна възраст.

— Хм — изрекох замислено. — Какво пък, да опитаме.

— Да, сър.

— Още тази вечер ще накарам леля Далия да пише на Сипи.

Трябва да призная, че когато два дни по-късно пристигна младият Себастиан, гледката, която той представляваше, изтри всякакъв песимизъм от челото ми. Ако изобщо е имало дете, чиито външни данни направо да си просят от всяко нормално здравомислещо момче да го примами в някое неосветено ъгълче и там да му даде да се разбере, това дете извън всякакво съмнение беше Себастиан Мун. Малкият лорд Фаунтлерой ряпа да яде. Наблюдавах отблизо поведението на Томас при посрещането и — освен ако не греша коренно — в погледа му долових същото онова пламъче, което сигурно е пламвало в очите на индианския вожд Чингачгук или Седящия бик, преди да посегне за скалпиращия нож. Видът му беше на момче, склонно да отпочне военни действия.

Вярно, че много предпазливо се здрависа с новодошлия. Само един крайно проницателен наблюдател би доловил, че е потресен и разтърсен до дън душа. Ала аз бях тъкмо това (проницателен наблюдател), поради което незабавно извиках Джийвс.

— Джийвс, ако не съм имал високо мнение за твоя замисъл, сега оттеглям всичките си забележки. Според мен си налучкал правилния метод. Наблюдавах как Томас понесе първия удар. В очите му имаше странен блясък.

— Нима, сър?

— Да. Местеше се от крак на крак и си мърдаше ушите. С други думи, приличаше досущ на момче, което го сърбят ръцете и се сдържа със сетни сили — сили, прекалено сетни за крехкото му невръстно телце.

— Нима, сър?

— Да, Джийвс. Определено останах с впечатлението, че всеки момент ще избухне. Утре ще накарам леля Далия да заведе двата цирея в човешки облик да се поразтъпчат на открито, да ги пусне на воля в някоя затънтена поляна и да остави всичко в ръцете на природата.

— Добра идея, сър.

— Повече от добра, Джийвс. Сигурна работа.

Знаете ли, колкото повече старея, толкова по-силно се убеждавам, че сигурна работа няма. Колко пъти съм виждал как нещо, което ти е в кърпа вързано, взема, че ти се изплъзва от ръцете в последния момент, така че трудно ще ме извадите от моето вече хроническо състояние на скептицизъм. Идват, знаете, при мен разни приятели от „Търтеите“, пък и от другаде, и ме навиват да заложа на кон, който можел да изгуби само ако в момента на старта го ударел гръм. Но Бъртрам Устър само клати глава. Твърде много неща са му минали през главата, за да е сигурен в каквото и да било. Ако някой ми беше казал, че братовчед ми Томас, оставен за продължителен период от време насаме с такива първокласни златни къдрици, не само ще се въздържи да ги отреже с джобното си ножче и да погне собственика им през полето, докато го натика в някоя локва, но ще се прибере у дома понесъл гадното хлапе на гръб, защото на онова му била излязла пришка на крака, аз бих се изсмял презрително. Но станах свидетел на гореизложеното със собствените си очи. А бях повече от убеден, че дори перспективата да прибере в джоба си пет лири няма да е в състояние да го накара да се стърпи.