П. Удхаус - Иконом за един ден

— Ще ми се да си побъбрим, млади човече — заяви лордът.

Джеф учтиво отговори, че и той с нетърпение е очаквал да останат насаме.

— Спомняш ли си за какво си говорихме в кантората?

Младежът си каза, че ако чичо Джордж очаква той да е забравил разговор, състоял се само преди няколко часа, навярно го подозира в старческо оглупяване. Озадачено го изгледа и промърмори:

— За диамантите, разбира се.

— Да му се не види, колко си късопаметен! Не става въпрос за диамантите, а за това, че си влюбен до уши в моята опърничава племенница.

На Джеф му беше неприятно да наричат „опърничава“ девойката, която обожаваше, но се въздържа да изкаже недоволството си. Благоразумието му подсказваше, че трябва да се държи приятелски и с уважение към стария особняк.

— Така ли? — промърмори, само и само да каже нещо.

— Не си я разлюбил, нали?

Младежът побърза да го увери, че през изминалите два часа и половина чувствата му не са охладнели, дори още повече са се разпалили, при което лорд Уфнам въздъхна с облекчение:

— Слава Богу, защото й казах какво изпитваш към нея и ако я беше разлюбил, щях да се озова в небрано лозе.

Въпреки че се славеше с хладнокръвието си, Джеф неволно подскочи като ужилен:

— Наистина ли й казахте, че я обичам?

— Естествено.

— Разбирам… А тя как прие новината?

— С подобаващо внимание.

— Аха.

— Останах с впечатлението, че й е необходимо малко време да поразмисли.

— Ясно.

— Какво има, млади приятелю? Дали греша, или долавям в тона ти упрек?

— О, не… Питам се обаче дали госпожицата не си е помислила, че изявлението ми е прибързано.

— С момиче като Ан трябва да се действа прибързано. Чуй какво ще ти кажа — добави лордът и отново го цапардоса по коляното с пръста си, наподобяващ палка. — От пръв поглед изпитах симпатия към теб.

— Много благодаря. Уверявам ви, че и аз…

— Не ме прекъсвай, мътните те взели! От пръв поглед ми допадна, и туй то. Да знаеш, че умея да преценявам хората, все едно имам рентгенови очи, и още щом те зърнах, разбрах, че си свестен младеж. Нямам ни коте, ни дете… поне така мисля — добави лордът след миг колебание — и те приемам като собствен син. Като син, мътните те взели! Ти си идеалният съпруг за Ан. Напомняш ми за моята младост, когато бях огън-момче като теб. Нашият вид е вече на изчезване. Повечето съвременни младежи са мухльовци и безделници. Познаваш ли Лайънел Грийн, племенника на госпожа Корк?

— Бегло.

— Този господинчо е типичен пример за мухльо и безделник, а скъпата ми Ан взела, че се сгодила за него!

— Какво?

— Каквото чу! Можеше да има който мъж си пожелае, но тайно се е сгодила за Лайънел Грийн.

Джейк беше потресен до дъното на душата си. Ужасната новина го завари напълно неподготвен. Нито за миг не си беше представял подобно развитие на събитията.

Всъщност госпожа Корк бе намекнала за предполагаема връзка между племенника й и госпожица Бенедик, но естествено той не беше обърнал внимание на абсурдните й предположения. Казал си бе, че дори да е забелязала нещо подозрително, то вината е само и единствено на нищожеството Лайънел Грийн, който е натрапил вниманието си на красивата девойка. Нито за миг не беше повярвал, че очите на Ан гневно са проблесвали, докато е четяла как той, Джеф Милър, безмилостно се е разправил с гореспоменатия декоратор. Навярно погледът й е изразявал възторг — нормална реакция на всяко момиче, прочело във вестника, че досадникът, който го преследва с ухажванията си, е бил поставен на място от един млад, но блестящ адвокат с хаплив език.

Втренчи се в лорда и прошепна:

— Не говорите сериозно, нали?

Въпросът сякаш озадачи събеседника му, който се сопна:

— С тези неща шега не бива!

— Не може да бъде! Ужасно е…

— И аз съм на същото мнение.

— Трябва да я избавим от този тип.

— Точно така. Искам да го изместиш от сърцето й.

— Разчитайте на мен.

— Какво възнамеряваш да сториш?

— Ами…

Лорд Уфнам вдигна ръка като регулировчик, направляващ уличното движение:

— Достатъчно! Ясно е като бял ден, че концепцията ти е погрешна. Ако беше избрал правилния подход, нямаше да измрънкаш „Ами…“, а щеше да заявиш: „Какво мисля да сторя ли? Ще ви кажа какво ще направя — ще завладея сърцето й, мътните го взели!“. Ето как трябва да постъпиш, друг начин няма. Сграбчи я! Притисни я в прегръдките си, и то така, че ребрата й да изпращят! И да не пропуснеш целувките! Целувай я страстно и между целувките повтаряй: „Ти си моята спътница в живота!“, или нещо от този род, мътните го взели! Успехът ти е в кърпа вързан. Гарантирам, че ще я накараш да забрави онзи бояджия.