П. Удхаус - Иконом за един ден

Гневното изражение беше изчезнало от прелестното личице на Доли Молой, сякаш някой го бе изтрил със сюнгер. Красивите й очи се наляха със сълзи, като осъзна колко несправедливи са били обвиненията й към този достоен човек.

— О, Соупи, каква съм глупачка! Помислих си, че…

— Не ти се сърдя, сладурче.

— Но защо не ми каза?

— Исках да те изненадам с хубавата новина по случай рождения ти ден.

— Колко изкярихме?

— Почти хиляда.

— Долара ли?

— Лири стерлинги.

— Хиляда лири! О, Соупи, ти си гений! — Тя се хвърли в обятията на съпруга си, като развълнувано подсмърчаше. Ала дори в този върховен момент щастието й се помрачаваше от угризенията на съвестта, които още я измъчваха. Упрекваше се, задето е реагирала като глупачка и не е прозряла, че съпругът й за нищо на света не би дарил с ласките си друга жена, освен ако не е в интерес на бизнеса.

След като в продължение на няколко секунди се прегръщаха нежно и се наслаждаваха на съпружеското си щастие, двамата се откъснаха един от друг. Господин Молой промърмори: „Брей!“, и запали цигара. Госпожа Молой промълви: „Божичко!“, и извади от чантата си пудриерата. Сетне се хванаха под ръка и тръгнаха по алеята — изглеждаха напълно доволни от съдбата си. Може би си казваха: „Благословени да са семейните свади, които любящите сърца тъй сближават“… но може би не ги вълнуваха подобни мисли.

— Знаеш ли, скъпи мой — замечтано промълви госпожа Молой, повдигайки интересен въпрос, — понякога се чудя дали наистина съществува петролен кладенец, наречен „Силвър Ривър“…

— И аз често си задавам същия въпрос.

— Нищо чудно да го има, как мислиш?

— Нищо чудно…

— Ще бъде голям майтап, ако е вярно, нали?

— Би било много забавно — съгласи се Соупи. — На това се казва прекалено голямо съвпадение. — Усмихна се, сетне възвърна сериозното си изражение. — Но да се върнем на въпроса за предстоящото посещение на Чимп, миличка. Признавам, че не одобрявам идеята този мошеник да се навърта в имението.

— Не се тревожи, драги.

— Как да не се тревожа! Представям си какво ще се случи, когато той се развихри.

— Казах ти да не се тръшкаш напразно. Нашият приятел си пада по удобствата. Няма да издържи тук повече от един ден, особено като разбере, че сутрин, обед и вечер ще го хранят само със зеленчуци.

— Имаш право — поуспокои се господин Молой, широко се усмихна и смени темата. Увлечени в обсъждане на възможността той да изиграе правилно козовете си и да убеди госпожа Корк да купи още един пакет акции от „Силвър Ривър“, стигнаха до края на алеята и излязоха на брега на езерцето, където се натъкнаха на симпатичен младеж, вперил поглед във водата със съсредоточеното изражение на човек, който наблюдава попови лъжички.

— Здравейте — провикна се Доли.

— Господинът изглежда непознат — промърмори Соупи.

— Сигурно е ново попълнение.

Приближиха се до младия човек и господин Молой, следвайки принципа, че не се знае от коя трънка ще изскочи заекът, поради което се стараеше да очарова всеки евентуален купувач на несъществуващите си акции, любезно поздрави Джеф и със замах свали шапката си.

— Добър вечер — отвърна младежът, на когото високото чело на непознатия — досущ челото на Шекспир — беше направило силно впечатление.

— Сигурно сте нов член на нашата малка колония, сър — предположи господин Молой.

— Да. Току-що пристигнах. Тук е прекрасно.

Доли кисело се засмя:

— Природата и къщата наистина си ги бива. Но почакайте, докато удари гонгът за вечеря…

— Това е съпругата ми — побърза да я представи Соупи.

— Приятно ми е да се запознаем, казвам се Молой.

— Здравейте. Името ми е Ейдър — каза Джеф и с изненада забеляза, че любезните съпрузи изглеждат изумени.

— Моля? — избърбори Соупи. — Извинете, не чух името ви.

— Ейдър. Шерингам Ейдър.

Двамата се спогледаха, сетне изпитателно се втренчиха в Джеф. Стори му се, че очите на дамата проникват до дъното на душата му и изобличават лъжата му.

— Май има някаква грешка — промърмори господин Молой.

— Ако питаш мен, на този човек не му е чиста работата — съгласи се Доли. Бурният живот, който бе водила, я беше научил на мига да разпознава измамниците. — Каква ти е играта, приятел? — обърна се тя към младежа.

Сърцето на Джеф направи неуспешен опит да изскочи от гърдите му. Когато господин Молой с горделивото изражение на крал, който удостоява с почести покорния си поданик, преди малко му беше съобщил фамилното си име, то му се бе сторило странно познато. Ала едва сега осъзна, че именно жената, която го пронизваше с поглед, е препоръчала на госпожа Корк да използва услугите на Шерингам Ейдър. И през ум не му минаваше, че още с пристигането си в Шипли Хол ще се сблъска с хора, които познават съседа му в Лондон.