П. Удхаус - Иконом за един ден

Беше безкрайно доволен от успеха на дипломатическите си ходове. Бе елиминирал заплахата да бъде разобличен от Лайънел Грийн, същевременно беше научил много за вкусовете и предпочитанията на Ан и подозираше, че рано или късно тази информация ще му бъде крайно необходима. Не знаеше нищо за истинския Шерингам Ейдър освен факта, че е дребен човечец с напомадени мустачки, притежаващ способността да изчезва безследно, но нещо му подсказваше, че дори опитният частен детектив не би се справил по-добре при тези обстоятелства.

Наближаваше краят на прекрасния юнски ден, над земята падаше мрак, уханният въздух беше изпълнен със звуци, които действаха като балсам за душата. Птици морно чуруликаха в храстите, бръмчаха насекоми, от росната трева се разнасяше неземен аромат. Джеф безцелно се разхождаше по алеите, наслаждавайки се на спокойствието на прекрасната лятна вечер, докато стигна до езерцето, намиращо се недалеч от къщата. Спря на брега и се загледа в поповите лъжички, които плуваха напред-назад с енергичността, присъща на всички попови лъжички по света.

Внезапно чу гласове и като се озърна, видя, че спокойствието му е нарушено от млада жена, надарена с предизвикателна красота, и човек на около четирийсет и пет, който приличаше на американски сенатор.

Бяха господин и госпожа Молой — комбинативните и предприемчиви съпрузи, с които той още не беше имал удоволствието да се запознае.

Когато преди около четвърт час Доли му съобщи, че старият им познайник Туист скоро ще пристигне в Шипли Хол, Соупи Молой се стресна и разстрои от новината. Още по-голямо беше учудването му, след като разбра, че именно тя е уредила нежеланото присъединяване на Чимп към малката колония на госпожа Корк, състояща се от сериозни мислители.

— За Бога, скъпа, какво те е прихванало? Защо го направи?

Госпожа Молой вирна нос и с достойнството на оскърбена херцогиня отвърна:

— Защото прецених, че присъствието му е наложително.

— Нима забрави що за човек е Чимп, скъпа? — възкликна Соупи, който изпитваше към „частния детектив“ същата неприязън, каквато последният хранеше към него. — Той е най-непочтеният човек на света, не му вярвам дори когато ми каже „добър ден“.

— Несправедлив си към него…

— Миличка, какво ти става? Не по-зле от мен знаеш, че старият ни познайник има слабост към чуждите вещи. Предчувствам какво ще се случи след пристигането му тук — ще види предмет, който му харесва и не е закован за пода с гвоздеи, ще го пъхне в чантата си и ще офейка. Помислила ли си си кого ще обвинят? Нас, разбира се… и по-точно теб, задето си го препоръчала на госпожа Корк. След ден-два и нас ще изхвърлят като мръсни котета.

— А ти не искаш това да се случи, нали?

— Разбира се, че не искам!

— Раздялата със скъпата госпожа Корк ще разбие сърцето ти, затова си се запънал като магаре на мост!

— За какво намекваш, скъпа? Държиш се особено. Гневът, който от няколко дни тлееше в гърдите на Доли Молой, пламна като буен огън:

— Преструваш се на света вода ненапита, а? Какво безочие! Сигурно си въобразяваш, че не съм забелязала какви ги вършиш! Много се лъжеш, драги, не съм сляпа! Кой се разхождаше с госпожа Корк в градината и й позволяваше да го закичва с уханни рози?

— Ама, миличка…

— Кой днес следобед седеше с нея на терасата и милваше ръката й като някой Казанова? Не подозираше, че съм ви видяла, нали, скъпи съпруже? Знаеш ли, че като ви зърнах, сякаш ме удариха с железен прът по куфалницата? Никога не съм вярвала, че ще ми причиниш такава болка, Соупи. Спомням си как кимаше, когато на брачната ни церемония свещеникът те наставляваше да не обръщаш внимание на други жени и неотлъчно да бъдеш до мен в дни на радост и на скръб… и прочие…

— Успокой се, малката ми. Станала си жертва на недоразумение.

— Какво ти недоразумение? С очите си видях как галиш ръката й, която, между другото, е досущ като лапа.

— Първо, не погалих ръката й, а насърчително я потупах, второ, знаеш ли защо го сторих? Защото се опитвах да й продам акции от моята петролодобивна компания.

— Сериозно ли говориш?

Изражението на господин Молой беше като на сенатор, който току-що е отхвърлил нескопосано скалъпените обвинения на опозицията.

— Разбира се. Крайно време е да проумееш, че съпругът ти е делови човек, и да възприемеш методите му на работа. Госпожа Корк ми разказа за неприятностите, които племенникът й Лайънел е имал като свидетел на някакво глупаво съдебно дело, и сподели с мен страховете си, че преживяното ще нанесе трайни поражения на нежната му душа, при което сметнах за необходимо да пробутам едно потупване по ръката, за да демонстрирам приятелско съчувствие. Стратегията ми се оказа успешна — само след няколко минути ми се отвори възможност да й предложа акции от „Силвър Ривър“ и госпожата прояви голям интерес. За съжаление се наложи набързо да приключим деловия разговор, тъй като тя имаше неотложен ангажимент, но работата е опечена. Утре госпожа Корк ще ми връчи подписан чек.