П. Удхаус - Иконом за един ден

— Защо госпожа Корк наема човек да следи нейния иконом?

— Защото го подозира в непочтеност. Гостите се оплакват, че често го заварват да тършува из стаите им.

— Ясно. Защо не го уволни, вместо да търси помощта на детектив?

— Невъзможно е. В договора за отдаване на имението под наем чичо ми е включил клауза, според която наемателката няма право да уволни иконома.

— Нима тя не се е възпротивила, като е подписала договора?

— Изобщо не го прочете. Аз се занимавах с формалностите. Госпожа Корк искаше да наеме къща близо до Лондон, а чичо ми възнамеряваше да даде под наем стария семеен дом, затова всичко се уреди съвсем лесно. Прецених, че онази точка в договора с нищо не заплашва наемателката. Разбирате ли, аз много добре познавам Кейкбред.

— Нищо не разбирам. Кой е този Кейкбред?

— Икономът.

— Наистина ли се казва Кейкбред?

— Защо не?

— Ами… името е прекалено типично. Всеки втори иконом се казва Кейкбред. Сякаш си го е измислил, за да измами доверието на работодателката си. Госпожице, вие сигурна ли сте, че този човек не е мошеник?

— Гарантирам за почтеността му.

— Смятате, че е неопетнен като току-що паднал сняг?

— Той е още по-чист.

— Тогава защо тършува из стаите на гостите?

— Всъщност…

— Да?

— Нямам представа.

Джеф си каза, че трябва да пипа малко по-твърдо, както би сторил Джей Шерингам Ейдър, ако разпитваше посетителката:

— Госпожице Бенедик, четете ли криминални романи?

— Разбира се.

— В такъв случай знаете каква сцена се разиграва във всеки роман без изключение: в определен момент детективът високомерно заявява, че няма да се заеме с разследването, ако не се ползва с пълното доверие на клиента си. „Криете нещо от мен“ — казва и заплашително размахва пръст. Госпожице Бенедик, чувствам, че криете нещо от мен. Какво е то?

Той впери изпитателен поглед в девойката. Ан се замисли и на челото й се появи едва видима бръчица. Връхчето на изящното й носле потреперваше като на заек. Джеф реши, че никога не е виждал толкова привлекателна млада жена.

— Доста мислих по въпроса — обади се лорд Уфнам, след като в продължение на около пет минути изглеждаше като скъп покойник, прекрачил в отвъдния свят, както се казва в църковните химни — и стигнах до заключението, че мога да наблъскам цялото проклето човечество в ров, широк осемстотин метра и също толкова дълбок.

— На ваше място не бих го сторил — промърмори Джеф.

— Смили се над бедните хора! — възкликна Ан. — Помисли си колко зле ще се чувстват онези, които са на дъното.

— Имаш право — съгласи се лорд Уфнам, след като поразмисли. — Да, разбирам какво имаш предвид. Но идеята си я бива.

Пак потъна в мълчание, а Джеф, който учтиво го чакаше да продължи, след миг осъзна, че това е поредната obiter dictum 2 2 Случайна забележка (лат.). — Б.пр. , подхвърлена от негова светлост ни в клин, ни в ръкав, и внезапно си спомни за героинята на Дикенс, бърбореща за километражните камъни по пътя към Дувър. Почака още малко и отново се обърна към Ан:

— Какво криете от мен, госпожице Бенедик?

— Защо си мислите, че не съм откровена с вас?

— Не забравяйте, че съм детектив и имам усет за тези неща.

— Странен детектив сте.

— Така ли? Какво ми е странното?

— Изобщо не изглеждате като човек, който се занимава с проследяване на престъпници. Мислех, че детективите са безсърдечни и надменни като адвокатите.

— Споделям мнението ви за адвокатите — побърза да се съгласи Джеф. Контактът му с господин Шусмит го бе научил, че правозащитниците са образец на безсърдечност и на надменност. — Но аз не съм като тях. Какво е мнението ви за мен?

— Колкото и да е странно, имам ви доверие. Чувствам, че каквото и да ви кажа, няма надменно да повдигнете вежди.

— О, в никакъв случай! Може да притисна един към друг върховете на пръстите си, но за нищо на света няма надменно да повдигна вежди. Спокойно можете да ми доверите и най-съкровената си тайна. Предчувствах, че криете от мен нещо важно, което ще хвърли светлина по въпроса с иконома. Известни са ви факти, които ще измъкнат от кашата верния стар Кейкбред и ще отстранят петното от репутацията му, нали? Хайде, разкажете ми всичко от игла до конец.

— Питам се дали няма да сгреша, ако ви се доверя…

— Не се разколебавайте!

— Кажи му всичко — избуча лорд Уфнам, който изненадващо отново беше дошъл в съзнание. — Нали затова сме тук, разкажи му всичко от игла до конец. Накара ме да те придружа, за да присъствам на разговора ти с детектива. Да му се не види, какъв е смисълът да биеш толкова път, за да разкажеш нещо на някого, и накрая да не го споделиш с него?