П. Удхаус - Иконом за един ден

Петата и последна „бомба“ улучи Чимп Туист по челото и за миг той изпита усещането, че горната част на главата му се отделя и полита в пространството.

Погрешното предположение на Джеф, че наемателят на кантората отсъства, бе предизвикано от обстоятелството, че секунди преди започването на обстрела с кексчета Чимп Туист се беше пъхнал под бюрото, за да търси монетата от шест пенса, която бе изпуснал. Ненадейно помещението се изпълни с неидентифицирани летящи обекти и той скочи на крака във възможно най-неподходящия момент.

Остана неподвижен, докато главата му се поизбистри, сетне се втурна към прозореца, като потриваше челото си. Видя младеж със сламеноруса коса и с разкривено лице, който сякаш се взираше в него с неприкрита враждебност. Господин Туист бе обзет от чувството, което често го връхлиташе в критичните мигове на съмнителната му кариера, а именно — че положението става напечено.

Длъжни сме да отбележим, че недоразуменията в живота ни често се оказват фатални. Читателят, на когото е известна причината, поради която Джеф запращаше кексчета в отсрещната стая, веднага би се досетил, че погледът на младежа изразява безпределно съжаление. В стремежа си да не обиди мама Болсъм той едва не беше причинил смъртта на нищо неподозиращия си съсед и сега стоеше втрещен и онемял от ужас. Всеки би видял в негово лице въплъщение на разкаянието.

Всеки, но не и Чимп Туист, чието положение беше малко по-особено. Също като американския град Чикаго, който той бе принуден да напусне преди няколко години заради нарастващата враждебност на населението му, Лондон бъкаше от хора, изгарящи от жажда за мъст, и гузната съвест му подсказваше, че сламенокосият младеж е един от враговете му.

Наистина лицето му изглеждаше непознато, но господин Туист не беше добър физиономист. Най-важното в момента бе, че човекът с гневния поглед го замеряше със смъртоносни предмети, чието естество частният детектив още не беше успял да установи. Чимп рязко отскочи назад и се притаи до стената, за да обмисли понататъшната си стратегия.

Междувременно Джеф беше напуснал стрелковата си позиция и слизаше по стълбата с намерението да изтича в отсрещната сграда и да се извини на съседа си. Съмняваше се, че жертвата ще се задоволи само с извинението му, но все пак беше длъжен да прояви елементарна учтивост. Благовъзпитаният джентълмен няма право да цапардосва с кексчета непознати господа и да се преструва на ни лук ял, ни лук мирисал. Правилата на етикецията трябва да се спазват дори при извънредни обстоятелства.

Чимп Туист, който след кратък миг на размисъл бе преценил, че е най-добре да офейка, преди да е станало прекалено късно, изскочи на площадката на стълбището и надникна през перилото, ала първото, което зърна, бе неумолимият преследвач, тичащ нагоре по стъпалата с очевидното намерение да се впусне в ръкопашен бой. Пътят за бягство беше отрязан.

Ала положението не беше съвсем безнадеждно. Тъкмо заради подобни извънредни ситуации Чимп Туист беше запазил грамадния шкаф, останал от предишния наемател на кантората. За части от секундата той изтича обратно в помещението и като подгонен заек се шмугна в убежището си. Сви се на топка в мрака, като се мъчеше да диша само през носа си. Джеф, който след миг нахлу в кабинета, откри, че злощастният му съсед е изчезнал.

До едната стена беше поставено масивно бюро. На пода бяха пръснати кексчета, но нямаше и следа от мустакати частни детективи, които с ледено изражение очакват обяснения за неоповестената бомбардировка. Първата мисъл на Джеф (на която биха се присмели всички, опознали отблизо Чимп Туист) бе, че ангели с огнена колесница са отнесли в рая наемателя на кантората. Необяснимото изчезване на човека с напомадените мустачки му вдъхна противоречиви чувства — отначало реши, че е станал свидетел на чудо или на неповторим илюзионен трик, сетне изпита облекчение, тъй като не изгаряше от желание да се извини за постъпката си, накрая надделя любопитството му.

За пръв път стъпваше в кантората на частен детектив и изведнъж му хрумна, че съдбата му е предоставила великолепна възможност да усети атмосферата, витаеща в светая светих на последователя на Шерлок Холмс, което щеше да му е от полза, когато се захванеше да пише следващия си роман. Седна зад бюрото и първото, което му направи впечатление, беше дебелият слой прах. Очевидно хрътките с човешки образ поставяха вето върху бърсането на прах, за да запазват отпечатъците от пръсти на посетителите.