П. Удхаус - Иконом за един ден

Още докато я наблюдаваше как прекосява двора, пък и сега, когато надничаше над перилото, беше наясно, че годеницата му е в отвратително настроение. Не се беше самозалъгвал, че с нея ще се позабавляват, коментирайки случилото се в съдебната зала, но дори да беше хранил известни надежди, те мигом помръкнаха, когато зърна изражението на госпожицата. Като стигна до площадката, където Джеф я очакваше, Мъртъл Шусмит спря и мълчаливо се втренчи в него. Гърдите й се повдигаха като на филмова героиня, обзета от бурни емоции.

Когато най-сетне заговори, гласът й беше тих, но заплашителен, и напомни на младежа на гласа на нападател от уелския национален отбор, върху чиято глава той се бе стоварил през един дъждовен следобед на стадиона в Кардиф:

— Полудял ли си, Джефри?

Трудно му бе да отговори на този въпрос, затова реши да увърта, докато успокои разгневената си годеница:

— Мисля, че разбирам накъде биеш. Говориш за делото „Пенифадър срещу Тарвин“, нали? Сигурен бях, че ще пожелаеш от първа ръка да разбереш какво точно се е случило. Заповядай в скромното ми жилище. Ще пийнем чай и ще си поговорим надълго и нашироко.

— Не искам да пия чай!

— Има и вкусен кейк…

— Като прочетох репортажа в „Дейли Експрес“, едва не припаднах! — прекъсна го тя. — Отначало не повярвах на очите си. Сигурно си имал пристъп на умопомрачение.

— Признавам, че изживях шок и може би това е повлияло на поведението ми. Тъкмо разказвах на мама Болсъм, че този Грийн се оказа мой съученик, който вгорчи юношеските ми години с подлите си номера и със слуховете, които пускаше по мой адрес. Щом го видях, се почувствах като бик, пред който са размахали червено наметало.

— Нямам представа за какво говориш!

— Опитвам се да обясня защо не се държах любезно и изтънчено, както възнамерявах отначало. Когато онзи охлюв пропълзя на свидетелското място и осъзнах, че това е човекът, когото в училище наричахме Грийн Вонята…

— Как можа да се провалиш, след като едва склоних татко да ти даде ценни наставления!

— Наставленията си ги биваше… и донякъде оправдавам гнева ти. Но и ти ме разбери — представи си какво съм почувствал, като зърнах проклетника Грийн…

— Той е побеснял от гняв и непрекъснато повтаря: „Казах ли ти? Казах ли ти какво ще се случи?“. Настоява да разваля годежа си с теб.

Джеф се разтрепери като лист. Не беше очаквал подобен развой на събитията. Предполагаше, че Мъртъл ще го направи на бъз и коприва, но дори и не се бе надявал на безусловно отменяне на присъдата. Сърцето му лудо затуптя като на злочест осъден на смърт, легнал на ешафода, който, тъкмо когато палачът запретва ръкави и се готви да замахне с брадвата, вижда приближаването на галопиращ запенен кон, язден от пратеник, размахващ заповед за помилване.

— Няма да го направиш — прошепна той.

Ала Мъртъл Шусмит беше непреклонна. Разбираше, че думите й са го разтърсили до дъното на душата му, и въпреки справедливото си негодувание донякъде съжаляваше младежа. Но тя твърдо вярваше, че всяко престъпление заслужава наказание. Свали ръкавицата си и заяви:

— Докато пътувах с влака, размишлявах върху случилото се и взех решение. Не възнамерявам да се обвържа с човек с твоето поведение. Въобразявах си, че под моето въздействие ще се промениш, но разбирам, че съм се лъгала. Заповядай, връщам ти пръстена.

Джеф машинално протегна ръка и внезапно му хрумна една от чудатите мисли, които нахлуваха в съзнанието му, когато беше в добро настроение. Реши да я сподели с младата жена с надеждата да разведри атмосферата:

— Знаеш ли, чувствам се като собственик на заложна къща.

— Откъде накъде?

— Представих си, че си донесла пръстена в заложната къща и ме питаш каква сума би получила за него.

— Сбогом — отсече Мъртъл Шусмит и потрепери от отвращение, сетне се втурна надолу по стъпалата. Едва сега разбра колко прав е бил баща й, когато настояваше, че Джеф Милър е неуравновесен и невъзпитан младеж.

С бавни стъпки Джеф се върна в жилището си и тежко се отпусна на едно кресло. Чувстваше се уморен и безсилен. Понякога внезапната радост временно притъпява чувствата. Сякаш отдалеч чу гласа на мама Болсъм, осъзна, че тя се обръща към него, и разсеяно кимна. Преди да излезе, тя го посъветва да го изпие, докато е горещ, което му подсказа, че добродушната жена го е попитала дали да му донесе чай. Естествено след няколко минути тя отново се появи с поднос, отрупан с чаши и чинийки.