П. Удхаус - Иконом за един ден

Работодателката й с присъщата си прямота пристъпи без заобикалки към въпроса:

— Госпожице Бенедик, става въпрос за Кейкбред. Дайте му заплатата за един месец и се погрижете той още днес да напусне имението.

Тонът и думите й бяха толкова категорични, че човек би очаквал девойката да отговори с поредното: „Добре, госпожо Корк.“ Ала за учудване на смелата ловджийка и за потрес на господин Тръмпър, Ан Бенедик не изрече обичайната реплика, а възкликна:

— Защо? Защо?

Навремето един от туземците, който работеше като носач при експедициите на госпожа Корк, беше задал същия въпрос. Ако случайно попаднете в родното му село, лесно ще познаете този човек, който още ходи като ударен с мокър парцал и стреснато подскача, заговорите ли го ненадейно, макар че са изминали почти десет години, откакто се е осмелил да противоречи на Клариса Корк. Оттогава никой не се е опитал да последва примера му. Сега тя беше толкова изумена от реакцията на девойката, че за миг изгуби ума и дума, но преди да си възвърне дар-словото, в разговора се намеси Доли Молой:

— Ще ти обясня защо, госпожичке! Представа си нямам кой е назначил проклетия Кейкбред, който витае из къщата като призрак, нито каква е заплатата му, но те уверявам, че той отлично се справя със задачата си. За него с пълна сила важи поговорката: „Дето не го сееш, там никне.“ Бил е в стаята на госпожа Корк, пъхал се е в спалнята на господин Тръмпър, а пък аз в течение на два дни бях посетена два пъти от негова икономска милост. Всички сме на мнение, че този човек трябва да бъде изгонен, преди да привърши инвентаризацията на вещите ни и да изчезне с всичко, което се побере в раницата му.

Устните на Ан Бенедик потрепнаха, сякаш тя едва сдържаше усмивката си:

— Боя се, че нямате право да го уволните.

Клариса отново си глътна езика от учудване. След секунда обаче се окопити и смаяно възкликна:

— Как така нямам право да го уволня?

— Навярно не сте прочели внимателно договора за отдаване на къщата под наем, иначе щяхте да забележите клаузата за Кейкбред, която бе включена по изричното настояване на чичо ми.

— Клауза ли? Каква клауза?

— Онази, която гласи, че каквото и да се случи, той ще запази работата си.

— Какво!?

— Може би не ви се нрави, но това е положението.

За миг настъпи гробна тишина, после госпожа Корк възкликна, че никога не е чувала по-абсурдно условие, а господин Тръмпър побърза да я подкрепи. Доли Молой не каза нито дума, защото бе потънала в размисъл.

— Предполагам, че условието ви смущава — продължи Ан.

— Разбира се!

— Но чичо Джордж отказа да даде къщата под наем, ако икономът не запази поста си.

Госпожа Молой внезапно тръсна глава и възкликна:

— Хей, хрумна ми нещо! В договора не пише, че госпожа Корк няма право да изрита този шут и да го натика в панделата, ако го спипа на местопрестъплението.

— Да, по този въпрос две мнения няма — отвърна Ан, сетне се обърна към наемателката на имението: — Госпожо Корк, грешите по отношение на Кейкбред. Той не е крадец, само е много любопитен…

— Хрумна ми страхотна идея — прекъсна я Доли. — Наемете частен детектив да следи неотлъчно стария мошеник.

Тя погледна изпод око Клариса, за да разбере каква ще е реакцията й. Беше известна сред приятелите си в Чикаго с бързия си ум и сега виждаше прекрасна възможност с един куршум да удари два заека. Имуществото на обитателите на Шипли Хол щеше да бъде предпазено от посегателството на подозрителния иконом, същевременно тя щеше да има подръка опитен съюзник, който да наблюдава действията на Соупи във и извън градините с уханни рози.

Очите на госпожа Корк заблестяха:

— Великолепно предложение, драга моя!

— Великолепно — повтори като ехо господин Тръмпър.

— Случайно познавам най-големия специалист в областта на проследяването — продължи Доли. — Казва се Шерингам Ейдър, а кантората му е на „Холси Корт“ в Мейфеър.

— О, в Мейфеър! — възкликна Юстас, разсъждавайки, че щом кантората се намира в сграда в аристократичния квартал, то и частният детектив е на ниво.

— В Мейфеър, така ли? — промърмори госпожа Корк, която също изглеждаше впечатлена.

— Умът на моя познат сече като бръснач — добави Доли. — Именно затова е сред най-добрите в занаята.

— В такъв случай ще поверя нещата в неговите ръце. Записахте ли името и адреса му, госпожице Бенедик? Ако не сте успели, ще ви ги продиктувам: господин Шерингам Ейдър, улица „Холси Корт“, Мейфеър.