П. Удхаус - Неподражаемият Джийвс

— Да, да — побързах да го успокоя. — Къде се запозна с нея?

— На танцова забава в Камбъруел.

— Какво, по дяволите, си правил на танцова забава в Камбъруел?

— Ами твоят Джийвс ми предложи да купя два билета. Мероприятието било с благотворителна цел.

— Джийвс? Сега чувам, че ходел по танци.

— Е, и той има нужда да си отдъхне от теб. Така или иначе, Джийвс присъстваше на веселбата и доста ловко се мяташе по дансинга. Отначало нямах намерение да ходя, но после си викам — я да ида да се посмея. Господи, Бърти, като си помисля какво щях да изпусна! — пребледня той внезапно.

— Какво? — не проумях аз.

— Анабела, идиот такъв! Ако не бях отишъл, нямаше да срещна Анабела.

— О!

Тук Бинго изпадна в транс и излезе от него само веднъж, колкото да отхапе от баницата с шунка.

— Бърти — чух по едно време. — Искам един съвет.

— Давай.

— Нямам предвид твоя съвет, защото той не би свършил работа никому. Не се засягай, но всички те знаем какво си магаре.

— Продължавай.

— От теб искам просто да изложиш моя казус пред Джийвс и да чуеш с какво предложение ще излезе. Често си ми казвал, че те е измъкнал от какви ли не накисваници. Ако може да се вярва на думите ти, той е мозъкът във вашата къща.

— Досега не имало случай да ме подхлъзне.

— Тогава му разкажи за мен.

— Кое за теб?

— Моята дилема!

— Каква дилема?

— Ами чичо ми бе, кретен! Какво, според теб, ще каже чичо ми? Ако го цапна с тая история, ще почне да се връзва пред камината на моряшки възли.

— От докачливите ли е?

— И още как. Трябва деликатно да го подготвим за новината. Все пак съм зависим от дъртия. Ако ми отреже наличните, пиши ме свършен. Значи така — питаш Джийвс как да постигна щастлив завършек. Кажи му, че ако ми издейства сватбения марш, може да разчита на половината ми кралство. Или с други думи на десет лири. Джийвс ще си напъне ли мозъка за десет лири?

— Не се и съмнявам.

Не мислете, че бях изненадан от готовността на Бинго да споделя с Джийвс сърдечните си трепети и то без задръжки. Това би било първото нещо, хрумнало и на мен при всяко сгромолясване от стълбата на живота. Мозъкът си е мозък, а джийвсовият няма равен на себе си.

След вечеря побързах да му изложа случая.

— Джийвс!

— Да, сър?

— Зает ли си в момента?

— Не, сър. По това време чета някоя поучителна книга, но ако имате нужда от услугите ми, мога да отложа заниманието си за по-подходящи времена.

— Трябва ми твоя съвет. Става дума за господин Литъл.

— Младият господин Литъл, сър, и старият, който живее в Паунсби Гардънс?

Както изтъкнах вече нееднократно, Джийвс знае всичко. Аз цял живот познавам Бинго, споделял съм с него и последната си мастилница в училище, а да пукна, ако имах представа къде живее чичо му.

— Откъде знаеш, че живее в Паунсби Гардънс?

— Поддържам отношения от лично естество с готвачката на стария господин Литъл, сър. Дори сме стигнали до известно споразумение.

Бре да му не види! Ако пък ми е минало през ума, че Джийвс е способен на подобни… как да ги нарека.

— Да не искаш да, кажеш, че си сгоден?

— Смисълът на споменатото споразумение би могло да се резюмира с подобни думи, сър.

— Виж ти!

— Тя е изключително надарена готвачка, сър — поясни Джийвс. — За какво искахте да говорите с мен?

Аз му изложих казуса.

— Така стоят нещата, Джийвс, и е редно да се притечем на помощ на горкия Бинго. Разкажи ми за дъртия Литъл. Що за птица е?

— Доста любопитен екземпляр, сър. Откакто се е пенсионирал, живее като отшелник, посветил се единствено на удоволствията на масата.

— Лакомо прасе, с други думи?

— Не бих си позволил подобна характеризация, сър. Лично аз бих го нарекъл гастроном. Много е взискателен относно качествата на храната и поради тези причини цени високо професионалните услуги на госпожица Уотсън.

— Готвачката?

— Да, сър.

— В такъв случай трябва да му изстреляме Бинго след вечеря, когато е благоразположен след обилната и вкусна храна.

— Затруднението, сър, произтича от факта, че понастоящем господин Литъл е на диета, необходимостта от която е продиктувана от болезнена атака на подагра.

— Сега вече я втасахме.

— А според мен, сър, би могло недомогването на стария господин Литъл да бъде обърнато в изгода на младия господин Литъл. Преди два дни разговарях с прислужника на господин Литъл и той ме уведоми, че основното му задължение е да чете на господин Литъл преди лягане. На ваше място, сър, бих посъветвал господин Литъл да чете вечер на чичо си.