П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Снощи Джъдсън е свикал веселба — започна мис Коукър, като изсумтя презрително. — Особено буйна, с цяла сюрия от онези ужасни момичета от вариететата. Не мога да разбера какво удоволствие му доставя общуването с подобни хора — строго добави тя.

— Не — изгука Бил невинно. — Никакво. Много сте права. Не!

— Проблемът на Джъди е, че е слаб и приятелите му го водят по лош път.

— Точно така — съгласи се Бил, опитвайки се да изглежда като един от приятелите, които не правят така.

— Добре, ето какво се случи — продължи мис Коукър. — Всички си легнахме както обикновено и спяхме дълбоко, когато към 4 часа някой заблъска по външната врата. Горкият татко слезе по пантофи и халат, доста ядосан, защото беше имал тежък ден в службата и беше уморен. И кого да види — Джъдсън… — тя спря за момент, а в прекрасните й очи се четеше болка. — Джъдсън — продължи тя с равен тон, — изглежда, много се зарадва, че вижда татко. Когато погледнах горе от стълбата, го тупаше по гърба. Татко го попита какво иска и Джъдсън му отвърна, че му го нямало веселото прасенце и мислел, че може да го е оставил върху пианото в гостната последния път, когато бил вкъщи. Влезе и затършува, после си тръгна за апартамента. След половин час отново се появи и заблъска с чукчето на вратата, а когато татко излезе, Джъдсън каза, че идва само да се извини за безпокойството, но много искал да покаже прасенцето на едно от момичетата. Каза, че това момиче обичало да си седи у дома, било домошарка и можело всеки миг да си тръгне. И пак влезе и взе да търси прасенцето, после пак си тръгна. А в 5.30 часа се обади по телефона, който е в стаята на татко, и го помоли да провери дали прасенцето не е в кабинета.

Тя отново спря за момент. През цялото време Бил засвидетелстваше с приглушени звуци слисването си.

— Татко, естествено, много се ядоса.

Бил кимна съчувствено.

— Да го бяхте видели само, когато тръгваше за работа тази сутрин.

Докато слушаше словесната картина, рисувана от възлюбената му, Бил се усещаше щастлив, че не е присъствал лично на събитията. Пред очите на развълнувания обожател на госпожица Коукър заплашително се надигаха зверовете от Апокалипсиса в някой от лошите им дни. Дж. Бърдси Коукър, научи той, нерядко бил раздразнителен на закуска, но и най-старият обитател на къщата не помнел проявления като тазсутрешните. Реакцията му, когато уплашената прислужница изпуснала яйцата и бекона, можела да втрещи и най-хладнокръвния ветеран.

— Накрая обяви — завърши Алис, — че му спира издръжката и ще го изпрати във фермата на баба във Върмонт. Щял да го държи там, докато не се вразуми. Това, за което искам да ви помоля, господин Уест, е следното: има ли начин така да нагласите плановете си, че да заведете Джъди на риболов за един месец?

— Но нали казахте, че заминава за Върмонт.

— Вярвам, че когато татко се поуспокои, ще се съгласи да го изпрати за риба, ако е с човек, който ще се грижи той да не пие. Няма значение къде ще е, стига да е по-далеч от Ню Йорк и от ония, които го водят по лош път. Джъди е толкова мило момче, че всякакви се лепят около него, и му е трудно да проявява воля и да се съпротивлява на изкушенията.

Бил не чувстваше никакви колебания. Известно време се колебаеше какво точно бе отношението на Алис към брат й, но сега, след като стана ясно, че ужасните постъпки, сътворени от безпътния младеж на прага на къщата в малките часове, не са разколебали преданата й привързаност, Бил забрави всичко останало. Той се впусна в славословия за бившия си другар и дори сам се изненада от разпалеността им. Дори ориенталски монарх би се сепнал от тази хвалебствена ода, но въздействието й върху госпожица беше забележително. Гордата й студенина се стопи. Тя видимо омекваше. А когато Бил довърши една покъртителна тирада за дълбоката духовност на Джъдсън и заяви, че приятелят му е прекалено необикновена и нежна душа за суматохата на модерния живот в Ню Йорк, тя засия насреща му като изгряващото слънце.

— Знаех си, че сте му много добър приятел — каза тя така сърдечно, че краката на Бил съвсем омекнаха и той се задъха. — Точно затова ви помолих да дойдете тук. Да знаете само какво го чака, горкия, при баба. Ще трябва да става всяка сутрин в 7 часа, семейството се събира по два пъти на ден за молитва.

В последвалата тържествена тишина двамата боязливо надникнаха в открехнатата врата на този ад.

— Молитва? — заекна Бил.

— И пеене на псалми в неделя — потвърди госпожица Коукър през стиснати устни. — Направо ще полудее, клетият. За опазването на здравето риболовът върши същата работа. Знам колко много ви допада Джъдсън. Сигурна съм, че татко ще се съгласи, защото ви цени и ви има доверие, че ще държите горкия Джъди далеч от изкушенията. Не знам как да ви благодаря, господин Уест, но знаех, че няма да ме разочаровате. Безкрайно съм ви благодарна.