Уилям Фокнър - Чичо Уили

— Ще им кажа аз на тях! Ще видят те!

Ето защо дори ние престанахме да минаваме край магазина. Още от ъгъла свивахме на другата страна, да не гледаме чистата витрина и новата търговия, която продавачът завъртя в града — сега му бе потръгнало, — и само поспирахме при стария Джоб, колкото да го питаме за чичо Уили, макар да бяхме вече научили вестите, които всеки ден идваха от Мемфис, и да знаехме, че старият Джоб няма как да ги знае, защото не би могъл да ги приеме дори ако някой му обадеше какво става, тъй като той изобщо не можа да повярва, че чичо Уили е болен; вярваше само, че мисиз Меридю го е отвлякла някъде насила и някъде го държи на легло, а той не може да стане и да се върне у дома; старият Джоб седеше на тротоара, примигваше към нас с малките си насълзени и зачервени очи като чичо Уили и казваше:

— Ще им кажа аз на тях! Държат го там някъде, а тоя си е развързал пояса и си прави каквото си иска с магазина на господаря Хоук Крисчън! Ще им кажа аз на тях!

Чичо Уили не умря. Дойде си един ден, а кожата му като лой, олекнал, има-няма четирийсет и пет кила, очите му все такива мътни като бъркани яйца, само че сега мъртви яйца, яйца, които са били счупени толкова отдавна, че дори вече не миришат на развалено. Вгледаш ли се обаче в тях, ще видиш, че може да са всичко, но не и мъртви. Разбрахме това, когато той отново ни позна. Не искам да кажа, че напълно ни беше забравил. Той сякаш и сега ни обичаше като момчета, само че все едно никога преди не беше ни виждал и трябваше тепърва да ни учи имената и да запомня кое име с кое лице върви. Сестра му си бе заминала в Тексас, защото сега за него щеше да се грижи мисиз Меридю, докато напълно се излекува, напълно. Да, именно излекува!

Спомням си оня първи следобед, като се върна в града: отидохме в магазина, чичо Уили погледна чистата витрина, през която сега можеше всичко да видиш, погледна новите клиенти, които никога не бяха пазарували при него, погледна продавача и каза:

— Значи вие сте моят продавач, а?

А продавачът взе да говори нещо за мисиз Меридю и пастора Шулц, но чичо Уили го прекъсна:

— Добре, добре — каза той и застанал с нас в ъгъла като купувач, опита сладоледа, продължавайки да се оглежда, ближеше сладоледа и като ни погледна с очите, които съвсем не бяха мъртви, рече: — Както се вижда, моят стар и проклет негър май повечко ви е поработил, отколкото на мене. — Продавачът пак почна да обяснява нещо за мисиз Меридю, а чичо Уили го прекъсна. — Добре, добре. Намерете веднага Джоб и му кажете, че ще искам от него да идва всеки ден и отсега нататък да поддържа магазина в тоя вид.

После отидохме зад тезгяха, чичо Уили и тук се огледа, видя как е подредил продавачът, видя новата голяма ключалка на шкафчето, където стояха лекарствата и разните му там работи, погледна с тия очи, дето никой не би казал, че са мъртви, който и да е той, и каза:

— Вървете да му кажете на тоя човек, че си искам ключовете. — Но сега не ставаше дума за спиртника и спринцовката. В оня ден мисиз Меридю бе счупила и двете. Не му беше до тях. Продавачът ни приближи и взе да приказва нещо за мисиз Меридю и пастора Шулц, чичо Уили го слушаше и казваше: — Добре, добре. — Никога не бяхме го виждали да се смее, лицето му и сега не се промени, но ние разбрахме, че вътрешно се смее. После излязохме. На площада той рязко свърна и се отправи по негърската улица към магазина на Сони Барджър, аз извадих пари, купих от Сони джинджифилов сок, настигнах ги, отидохме с чичо Уили до къщата му, разположихме се на поляната, той пи сок и още веднъж реши да ни повтори имената.

През нощта се срещнахме на посоченото от него място. Той возеше количка, а в количката — лост. Разбихме задния вход на магазина, след това шкафчето с новата ключалка, измъкнахме бидона със спирт, отнесохме го у чичо Уили и го заровихме в плевнята. В него имаше почти три галона и цели четири седмици чичо Уили никакъв не се вясна в града, отново се разболя, а мисиз Меридю беснееше из къщата, вадеше чекмеджета, разтваряше долапи и изхвърляше всичко навън; чичо Уили си лежеше на леглото и я наблюдаваше с очи, които бяха всичко друго, но не и мъртви. Тя не можа нищо да намери, защото сега всичко се бе свършило, и освен това не знаеше какво търси, тъй като търсеше спринцовка. През нощта, когато чичо Уили отново се оправи, ние грабнахме лоста и бегом до магазина, но какво да видим: шкафчето отворено, чичо Уили седнал на прага, а на стола, всички да я видят, бутилка спирт. Тогава разбрах, че продавачът е узнал кой краде спирта, но не ми стана ясно защо не е съобщил още тогава на мисиз Меридю, а й каза чак две години по-късно.