Лион Фойхтвангер - Испанска балада

А и сам той, откак кръстоносният подход бе започнал, се измъчваше жестоко от своето бездействие. Въоръжил се бе, за да нападне мюсюлманската Валенсия; да, изпратил бе дори посланици до емира на Валенсия и те, позовавайки се на стари договори, дръзко бях поискали от него да плаща на Арагон данък; големи усилия бе струвало после на дон Йосеф Ибн Езра да оправи отношенията с емира. Оттогава министърът се беше видял принуден непрекъснато да измисля нови и нови хитрости, та необузданият му повелител да не наруши тоя „срамен“ мир.

Така че посланието на доня Леонор попадна в ръцете на един благосклонно настроен дон Педро. Ала все пак той не можеше да надвие своята гордост и да отиде в Бургос, за да моли пръв за примирение. В Бургос бяха предвидили това и пратеникът на доня Леонор, благочестивият и хитроумен секретар дон Луис, предложи изход. Нима през тия тежки времена не бе редно един християнски крал да се отправи на поклонение в Сантяго де Компостела? Ако, отивайки на такова поклонение, дон Педро мине през Бургос, доня Леонор ще бъде щастлива.

Дон Педро мина през Бургос.

Доня Леонор със задоволство забеляза, че младият владетел се възхищава от нея със същия рицарски жар както преди. Той спомена неловко няколко думи за нейната беда. Кралицата се престори, че не го разбира, но не прикри болката си. И вперила в него многозначителен поглед, каза му, че ако даде чрез един съюз с Кастилия възможност на испанските кралства да вземат участие в кръстоносния поход, ще окаже услуга не само на целия християнски свят, а и лично на нея, Леонор; защото по тоя начин ще освободи от ноктите на злите демони един велик владетел и пълководец, с когото тя е свързана тясно, и ще му помогне да се възвърне към предишната си благородна същност.

Той седеше смутено, играеше с ръкавицата си, не знаеше какво да каже.

Понятно било за нея, продължи доня Леонор, че дон Педро се колебае да сключи съюз с един човек, от когото се чувствува обиден. Но може би Алфонсо ще се съгласи да разсее съмненията на дон Педро с дела.

Точно както беше очаквала, дон Педро запита какви биха могли да бъдат тия дела. А тя си беше предначертала вече плаж Алфонсо отвърна тя, би могъл да признае сюзеренната власт на Арагон над барон де Кастро и за да докаже добрата си воля да плати на барон Гутиере де Кастро голяма сума като обезщетение за убития му брат; може би дори Алфонсо ще се окаже склонен да върне на барон Гутиере неговия кастильо в Толедо.

Тя разчиташе, че Алфонсо в никакъв случай не ще провали участието си в кръстоносния поход, като се възпротиви срещу едно такова обезщетение; а отнемеше ли на Йеуда кастильото, тогава неимоверната наглост на евреина неминуемо щеше да доведе до разрив между краля и семейството Ибн Езра.

Дон Педро бе смутен. Подобна отстъпка действително би поправила много нещо. Почувствува върху себе си умолителния поглед на благородната дама. Дълбоко в душата му бе проникнал намекът, че ако изтръгне Алфонсо от ноктите на сатаната, за доня Леонор това ще бъде равностойно на рицарско служене пред дамата на сърцето. Силно го трогнаха сериозността и благостта на тая нежна и печална кралица. Той й целуна ръка и каза, че ще обмисли с приятелска благосклонност предложението й и че не би могъл да си пожелае по-красива участ от тая да потегли на война заради Христа и заради нея, доня Леонор.

Дон Алфонсо чувствуваше, че откак Рахел се беше завърнала в Ла Галиана, той я обича повече от когато и да било. Погледнеше ли благородното й лице, той се срамуваше понякога от низостта, с която се бе нахвърлил върху нея; тя беше дама, дамата на сърцето му, а той бе упражнил върху нея насилие, бе постъпил безчестно. Ала имаше и мигове, когато му доставяше злобна радост именно споменът за това как я бе обладал въпреки нейната отчаяна съпротива. Обхващаше го необуздан копнеж да я унизи отново. И когато тя се забравяше в прегръдките му с повече всеотдайност от него, той го изживяваше като мрачна победа.

Все пак благодарен й бе, че не припомняше нито с дума, нито с най-дребно движение за оня злощастен час. Веднага след завръщането си тя уплашено го беше запитала каква е тая рана на ръката му; защото одраскванията от счупените парченца стъкло на месузата зарастваха бавно. Той й бе отговорил уклончиво и облекчено си бе отдъхнал, когато тя не запита нищо повече; не запита и защо са засипани цистерните на раби Ханан.

Тя съвсем не беше забравила ония минути. Ала бе станало нещо, за което беше копняла и от което се бе страхувала: доближеше ли се до нея той, обидата преставаше да бъде обида, недостойното не бе недостойно. Понякога дори, когато лежеше в обятията му, тя копнееше за онова диво изражение, което имаше лицето на Алфонсо през ония безумни минути.