Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Йеуда деловито отвърна:

— Споразумей се с Арагон, господарю, и тогава можеш да потеглиш.

— Все същото ми разправяте! — изръмжа недоволно Алфонсо.

Той се изправи и без всякакъв преход запита:

— А какво е положението с евреите, които искаш да домъкнеш в страната ми? Опитай се да говориш честно, не като техен брат, а като мой съветник. Няма ли всичките ми поданици да кажат с укор: в разгара на свещената война тоя крал пуска в страната ни хиляди еврейски просяци?

Мрачното, примирено покорство на Йеуда мигом се замени от необуздана радост:

— Никой няма да каже такова нещо, господарю — отвърна той, сега вече изцяло пак предишният Йеуда, почтителен, самоуверен в постъпките си, изпълнен с вътрешно превъзходство. — Аз не бих се осмелил дори да те моля да допуснеш просяци. Обратното, бих ти предложил най-почтително да поискаш при преминаването на границата всеки от тях да даде доказателства за известна състоятелност, да представи, да речем, не по-малко от четири златни мараведи. Новозаселниците няма да бъдат просяци, а вече установени люде, опитни в занаятите и в търговията, и тлъсти данъци ще заплащат те.

Твърдо решил да склони, Алфонсо запита още:

— А смяташ ли, че това може да се разясни на моите грандове и на моя народ?

Йеуда отговори:

— На грандовете ти може би не, на народа ти — положително. Твоите кастилци ще почувствуват притока на пари по това, че ще заживеят по-добре.

Кралят прихна.

— Свикнал съм вече с твоите преувеличения — каза той.

Сетне, все още като че между другото, заповяда:

— И така, нареди да се изработи указът!

Йеуда стори дълбок поклон, докосвайки с едната си ръка пода.

Още преди да се беше изправил, кралят додаде:

— Изпрати ми документите в Галиана. Днес аз се завръщам там. И кажи, моля те, на дъщеря си: бих се радвал, ако пожелае да присъствува и тя при подписването им.

Пет дни преди изтичането на срока, който си бе поставил, дон Йеуда съобщи на парнаса Ефраим, че кралят, нашият господар, е разрешил заселването на шест Хиляди евреи. И шеговито, и с горда смиреност добави:

— Сега мога да ти спестя оповестяването на моето отлъчване. Обаче дванадесетте хиляди мараведи за нашите франкски евреи не мога да ти спестя.

Сетне щедро додаде:

— Твоя остава заслугата, че те идват в страната. Без обещанието ти, че ще ми помогнеш, нямаше да мога да прокарам указа.

С пребледнели устни дон Ефраим произнесе благословията, която следваше да се изговори при получаването на радостна вест:

— Слава на теб, Адонай, господи боже наш, ти, който си добър и ни даряваш с добро!

Ала сега вече Йеуда не можа да сдържи тържеството си:

— Naphtule elohim niphtalti! — С божията победа победих аз! — възкликна ликуващ той.

Сновеше със засияло лице, окрилен, сякаш не чувствуваше земята под себе си. Нима това беше същият човек, който само преди две седмици бе напълно съкрушен от съзнанието за своето нищожество. Сега високомерието му се издигаше до небето. В гръдта му напираше неудържим смях над ония, глупците, решили да водят своята свещена воина заради земята, която никога нямаше да им принадлежи. Истинската свещена война, войната, угодна на бога, водеше той, Йеуда. Докато другите сеят смърт и опустошение, той мирно заселва шест хиляди спасени. Виждаше ги вече във въображението си как работят с умелите си глави и със сръчните си ръце, как създават манифактури, как засаждат лозя, как произвеждат и разменят полезни вещи.

Отпразнува своето тържество с приятеля си Муса. С него, човека, който тъй добре умееше да цени лакомствата и добрите вина, той отпразнува един „дунуновски пир“, като братята Дунун, най-прочутите чревоугодници на мюсюлманския свят. Разкри пред Муса цялата радост от сполуката си. Нима не беше любимец на бога? Ако понякога бог му изпращаше нещастие, правеше го само за да може да изпита той още по-силно сладостта на щастието.

— Зная, приятелю — отвърна му с ласкава насмешка Муса, — че ти си потомък на цар Давид и че господ те носи на своята длан над всички житейски бури.

И затова за теб не винаги е необходимо да търсиш съвета на здравия си разсъдък, а можеш да „действуваш“ и да рушиш според желанието на необузданото си сърце точно както ония рицари, които презираш от дъното на душата си. С разума си ти ги виждаш такива, каквито са, ала в делата си се ръководиш от тяхното основно правило: „Никога не се спирай, действувай винаги, по-добре стори грешка, отколкото нищо!“

Пиеха от великолепните вина и Йеуда на свой ред дружески закачи Муса: