Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Генерал-майор Земсков повдигна учудено вежди.

— Бих казал по-малко, другарю маршал. Имам на разположение…

— Имате на разположение единствено собствените си очи, ръце и мозък. Няма да правите справки или да се консултирате с когото и да било. Ще се наложи да хитрувате, за да получите информацията, която ви е необходима. Ще работите съвсем сам, без никаква външна помощ. Тази работа ще ви отнеме месеци и накрая планът трябва да бъде само в един екземпляр.

— Ясно. А държавата…?

Маршалът почука с пръст по картата.

— Ето тук. Един ден тази земя трябва да бъде наша.

Хюстън, столицата на американската петролна индустрия, а според някои — и на световния петролен бизнес, е необикновен град най-малкото защото вместо един има два градски центъра. На изток се издига Даунтаун — търговски, банков и индустриален център. Погледнат отдалеч, той представлява множество проблясващи небостъргачи, извисени към бледата синева на небето насред скучния пейзаж на югозападната тексаска равнина. Най-големият в света покрит шопинг-център „Галерия“ е дал името си на другото пазарно и развлекателно ядро на града, над който хвърлят сенки кулите на Поуст Оук, Уестин и Транско.

Двете туптящи от живот сърца на града се взират едно в друго през шест-седем километра от едноетажни предградия и паркинги като двама бойци, готови всеки момент да встъпят в бой, за да докажат надмощието си.

В архитектурен план най-забележителна е Тексас Комърс, седемдесет и пет етажна сграда, облицована със сивкави мраморни плочи и тъмносиво стъкло, чиито 32 метра я правят най-високата постройка на запад от Мисисипи. Следваща по височина е Алайд Банк Тауър, шестдесет и пет етажна игла от зелено огледално стъкло. Около тях се извисяват множество други небостъргачи, изпълнени в най-разнообразни архитектурни стилове — неоготически постройки с вид на сватбени торти, изострени нагоре моливи от стъкло й какви ли не други налудничави приумици.

Малко по-ниска от Алайд Банк е сградата на Пан-Глоубъл, чиито последни десет етажа се обитаваха от нейните притежатели — Петролна корпорация Пан-Глоубъл, компания, която по големина се нареждаше на двадесет и осмо място в Америка и на девето в Хюстън. Разполагаща с капитал от 3,25 милиарда долара, в Хюстън Пан-Глоубъл се нареждаше след Шел, Тенеко, Коноко, Енрон, Коустъл, Тексас Истърн, Транско и Пензойл. В едно отношение обаче тази компания се различаваше напълно от всички останали в петролния бизнес — тя все още беше собственост на нейния основател-ветеран и съответно единствено той можеше да упражнява контрол върху дейността й. Той, естествено, имаше акционери и Управителен съвет, но беше запазил контролните си функции и никой не ограничаваше властта му в рамките на неговата собствена корпорация.

Дванадесет часа след като маршал Козлов беше инструктирал своя специалист по планирането, на осем часови зони западно от Москва, Сайръс В.Милър стоеше до панорамната стена от стъкло в апартамента си на върха на собствената си сграда и се взираше замислено на запад. През леката мараня на късния ноемврийски следобед намиращият се на шест километра небостъргач на Транско отвръщаше на погледа му. Сайръс Милър остана още няколко минути до прозореца, след това прекоси стаята по дебелия мъхест килим, седна и отново се задълбочи в доклада, който лежеше на бюрото му.

Още преди четиридесет години, когато започваше да се замогва, Сайръс Милър бе разбрал, че информацията означава власт. Да знаеш какво става и, което беше дори по-важно, да знаеш какво предстои да стане — това даваше такава власт, каквато нито политическият пост, нито дори парите бяха в състояние да осигурят на един човек. Тогава той основа в собствената си разрастваща се корпорация изследователски и статистически отдел, а персоналът на този отдел подбираше измежду най-интелигентните и изявени аналитици, които излизаха от американските университети. С навлизането на компютрите той снабди отдела с най-съвременни бази данни, които съхраняваха изчерпателна информация както за петролната, така и за други индустрии, за търговското търсене, за дейността на националната икономика, за пазарните тенденции, за научни постижения и информация относно личности — стотици хиляди хора от най-различни клонове на човешката дейност, хора, които някой ден биха могли да му бъдат от полза.

Докладът, който лежеше пред него, беше изготвен от Диксън, млад мъж възпитаник на Тексаския щатски университет, който притежаваше изключителен интелект. Беше го взел на работа преди десет години и оттогава насам той доста бе напреднал в компанията. Загледан в доклада на бюрото, Милър мрачна размишляваше с ясното съзнание, че независимо от голямата си заплата аналитикът очевидно нямаше намерение да го успокоява с изводите си. Но това беше добре. За пети път той се върна на заключението на Диксън.