Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Основният извод, сър, е, че свободният свят изчерпва запасите си от нефт. В настоящия момент този факт остава неразбран от широките маси на американския народ поради целенасочените усилия на няколко поредни правителства да подхранват илюзията, че сегашното положение с „евтиния нефт“ може да продължи безкрайно дълго.

Доказателства за твърдението, че източниците на нефт се изчерпват, се намират в таблицата за световните запаси, включена по-горе в доклада. От всичките четиридесет и една държави-производителки на нефт само десет разполагат със запаси за повече от тридесет години. Дори и тази прогноза е твърде оптимистична, тъй като за тридесетгодишния срок изхождаме от схващането, че те ще продължават добива с настоящите темпове. Истината е, че независимо от всичко консумацията, а оттам и производството, непрекъснато се увеличават. И тъй като първи ще се изчерпят по-малките по обем източници, добивът от останалите неминуемо ще се повиши, за да се запълни създадената празнота. Като по-вероятен би трябвало да приемем срока от двадесет години, в рамките на който всички държави-производителки на нефт с изключение на гореспоменатите десет ще изчерпят напълно своите запаси.

За този срок е невъзможно създаването и въвеждането в експлоатация на алтернативен енергиен източник. През следващите тридесет години свободният свят ще трябва или да разчита на нефта, или да се изправи пред заплахата от икономическа смърт.

Положението на Америка катастрофално се влошава. По времето, когато държавите-членки на ОПЕК вдигнаха цените от 2 долара на 46 долара за барел, правителството на САЩ поощряваше всячески нашата нефтена индустрия за проучване, откриване, извличане и преработване на максимално количество нефт от местните запаси. След краха на политиката на ОПЕК и производителния бум на Саудитска Арабия през 1985 година, Вашингтон буквално започна да се къпе в евтин нефт от Близкия Изток, вследствие на което обрече родната нефтена индустрия на гибел. Резултатите от тази недалновидност ще бъдат ужасни.

Америка реагира на евтиния нефт с повишено търсене, увеличен обем на вноса на суров нефт и нефтопродукти и съответно със съкращаване на родното производство, тотално намаляване на разходите за изследователски програми, закриване на рафинерии и увеличаване на безработицата до ниво, надвишаващо това от 1932 година. Дори ако Америка започне още в този момент с една ударна кампания, огромни капиталовложения и мащабно стимулиране от страна на правителството, ще ни трябват десет години за възстановяване на фонда от квалифицирана работна ръка, за възстановяване и изграждане на необходимия машинен парк, за да изпълним такава работна програма, която да сведе цялостната ни зависимост от Близкия Изток до едно приемливо ниво. Към този момент Вашингтон с нищо не е показал, че възнамерява да даде зелена улица за възстановяването на американската национална нефтена индустрия.

За тази политика се изтъкват три причини, като и трите са напълно несъстоятелни:

(а) Цената на новодобития американски нефт ще бъде 20 долара за барел, докато производствената цена за един барел саудитски или кувейтски нефт е от 10 до 15 цента като ние го купуваме за 16 долара. Смята се, че това положение ще продължи вечно, което не е истина.

(б) Смята се, че арабите и по-специално Саудитска Арабия ще продължават да купуват от нас оръжие, технологии, стоки и услуги в астрономически количества за техните отбранителни и социални инфраструктури и следователно ще продължава цикълът на обмяна на техните петродолари с нашата страна. Това схващане също е погрешно. На практика техните инфраструктури са напълно изградени и те вече дори не могат да се сетят за какво да си харчат доларите. Неотдавнашните им сделки (през 1986 и 1988 година), когато закупиха изтребители „Торнадо“ от Великобритания, ни изтикаха на второ място като техни доставчици на оръжие.

(в) Смята се, че кралствата и султаните на Близкия Изток са наши лоялни съюзници, които никога няма да се обърнат срещу нас и да повишат цените и второ, че сегашните им управници ще останат вечно на власт. Що се отнася до първото, то тяхното безочливо изнудване на Америка през периода от 1973 до 1985 година показва какви са истинските им интереси, а не трябва да се забравя, че в една толкова нестабилна зона като Близкия изток всеки един режим може да бъде свален от власт преди да е изтекла седмицата.

Сайръс Милър се загледа смръщено в листите. Прочетеното не му харесваше, но знаеше, че е истина. Като човек, който се занимава с добив и преработка на нефт, той беше пострадал жестоко (така виждаше нещата той) през изминалите четири години, и никакви усилия на лобито на американските петролопроизводители във Вашингтон не успяха да повлияят на Конгреса да определи концесии от зоната, защитена от закона за опазване на околната среда в Аляска — най-многообещаващото място за нови нефтени находища. Ненавиждаше Вашингтон и всичко свързано с него.