Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Уводната статия на първа страница съобщаваше за заплануваната реч на президента, която светът току-що бе чул, като уверяваше читателите, че президентът ще използва случая, за да съобщи на света, че се оттегля от поста си.

— Има ли нещо друго, което мога да ви предложа, сър, нещо по-така? — протяжно изрече един меден глас в ухото му.

Той се обърна и се усмихна с облекчение. Сам стоеше на пътеката и се надвеси над него.

— Само себе си, скъпа.

Той сгъна вестника на скута си. На последната страница имаше едно съобщение, което нито един от тях не забеляза. То бе написано на странния език, на който се пишеха заглавията по американските вестници. В него се казваше следното: „КОЛЕДЕН КЪСМЕТ ЗА ВЕТЕРАНИ ОТ ВИЕТНАМ“. Под него с по-малки букви бе добавено още по-неразгадаемото: „БОЛНИЦА ЗА ДВУСТРАННА ПАРАЛИЗА ПОЛУЧАВА $5 млн. ОТ НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ“.

Сам седна на мястото до пътеката.

— Получих съобщението ви, мистър Куин. Отговорът ми е, да, ще дойда в Испания с вас. И да, ще се омъжа за вас.

— Хубаво — каза той. — Не обичам нерешителността.

— Това място, където живееш… как изглежда?

— Малко селце, малки бели къщурки, малка стара църква, дребен стар свещеник…

— Стига да не е забравил думите на сватбената церемония…

Тя обви ръце около главата му и я притисна към своята в една дълга и страстна целувка. Вестникът се изплъзна от скута му и падна на пода с последната страница нагоре. Една от стюардесите го вдигна, като се усмихваше разбиращо. Тя не забеляза, а дори и да беше, едва ли щеше да й направи някакво впечатление, главната статия на последната страница. Заглавието й гласеше:

© 1989 Фредерик Форсайт

© 1999 Тодор Кенов, превод от английски

© 1999 Ангел Белорешки, превод от английски

Frederick Forsyth

The Negotiator, 1989

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2008 г.

Издание:

ИК „Емас“ и ИК „Глобус“, 1999

Художник: Борис Драголов, 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9692]

Последна редакция: 2008-12-06 13:30:00

Много ми е приятно, приятелю. Как е? (исп.)

Здравей, Тонио. (исп.)

Да, екстра е. (исп.)

Добър мъж е този сеньор Кормак. (исп.)

Да. Един добър мъж. (исп.)

Той е болен. (исп.)

Едно животно (исп.)

Добра ли е реколтата? (исп.)

Лоша работа (исп.)

Стаята на господин Смит, ако обичате. (фр.)

Платено е, госпожо. (фр.)

Добър ден, отче. (фр.)

Името ми е Куин. Искам да поговорим. (фр.)

Превод на стиховете — Моис Бело, Джон Кийтс, „Криле на феникс“, НК, София, 1985