Фредерик Форсайт - Парламентьорът

На следващия ден самият Филип Кели поведе групата от ФБР, която обгради имението в подножието на Хил Кънтри, извън Остин. Сайръс Милър лично го посрещна и го прие учтиво. Прочетоха му правата. Когато му съобщиха, че е арестуван, той започна да отправя гръмогласни молитви, с които искрено призоваваше своя личен Приятел да стовари божественото си отмъщение върху идолопоклонниците и антихристите, които очевидно не можели да разберат волята на Всемогъщия, така ясно изразена чрез действията на избрания от него наместник на земята.

Кевин Браун ръководеше групата, която почти в същата минута арестува Мелвин Сканлън в неговата къща-палат в предградията на Хюстън. Други групи на ФБР посетиха Питър Мойр в Далас и потърсиха да арестуват Бен Салкинд в Пало Алто и Лайънъл Коб в Пасадена. Дали бе подушил нещо или бе чиста случайност, но се оказа, че Салкинд бе отлетял предишния ден за Мексико Сити. В часа, определен за неговото арестуване, Коб трябваше да бъде на своето работно място в офиса си. Тази сутрин обаче едно главоболие, причинено от настинка, го бе задържало вкъщи. Това бе една от онези случайности, които провалят и най-добре планираните акции. Полицаите и военните ги познават добре. Една вярна нему секретарка му позвъни веднага щом групата от ФБР отпраши към дома му. Той стана от леглото, целуна съпругата си и децата и отиде в гаража, който бе долепен до къщата му. Агентите от ФБР го намериха там двадесет минути по-късно.

Четири дни по-късно президентът Джон Кормак влезе в залата на Кабинета и зае мястото си в центъра — мястото, запазено за ръководителя на изпълнителната власт. Ядрото от министрите и съветниците на Кабинета бяха вече заели места от двете му страни. Те забелязаха, че стойката му бе изправена, главата вдигната високо, а погледът — прояснен.

От другата страна на масата срещу него бяха Лий Алегзандър и Дейвид Вайнтрауб от ЦРУ. До тях седяха Дон Едмъндс, Филип Кели и Кевин Браун от ФБР. Джон Кормак им кимна, докато сядаше.

— Докладвайте, ако обичате, господа.

Кевин Браун заговори пръв, след като директорът му го подкани с поглед.

— Господин президент. В хижата във Върмонт намерихме пушка Армълайт и автоматичен пистолет Колт, калибър 0,45, както бе описано. Заедно с телата на Ървинг Мос и Дънкан МакКрей, и двамата бивши служители на ЦРУ. Труповете им са идентифицирани.

Дейвид Вайнтрауб кимна, съгласявайки се с казаното.

— Изпитахме Колта в Куонтико. Белгийската полиция ни изпрати увеличени снимки на следите, оставени от Колт, калибър четиридесет и пет, върху тапицерията на седалката на едно виенско колело във Вавър. Всичко съвпада — с този Колт е бил убит наемникът Марше или още Лефорт. Холандската полиция е намерила куршум в дърворезбата на една стара бъчва в избата под един бар в Ден Бош. Макар и малко позаличени, попаденията са били все още видими. Същият Колт, калибър четиридесет и пет. И накрая, парижката полиция е извадила шест напълно запазени куршума от мазилката върху стените на един бар на Пасаж дьо Вотрен. Идентифицирахме ги, че са били изстреляни от Армълайта. И двете оръжия са били закупени под фалшиво име от един оръжеен магазин в Галвестън. Собственикът е разпознал Ървинг Мос от неговата снимка и го е идентифицирал като човека, който ги бил купил.

— Значи всичко се потвърждава.

— Да, господин президент.

— Мистър Вайнтрауб?

— Съжалявам, но ще трябва да потвърдя, че Дънкан МакКрей наистина е бил вербуван в Централна Америка по препоръка на Ървинг Мос. Той е бил използван там като куриер в продължение на две години, след това е доведен в Америка и изпратен за обучение в Кемп Пиъри. След уволнението на Мос всички негови протежета е трябвало да бъдат проверени. Това не е било извършено. Пропуск. Съжалявам.

— По това време вие не сте били заместник-директор по оперативната част, мистър Вайнтрауб. Моля, продължете.

— Благодаря ви, господин президент. Успяхме да набавим достатъчно информация от… източници, за да получим потвърждение на това, което резидентът на КГБ в Ню Йорк ни каза неофициално. Маршал Козлов е бил задържан, с цел да бъде разпитан във връзка с доставката на колана, който уби вашия син. Официалната версия е, че той е подал оставка по здравословни причини.

— Как смятате, дали той ще признае?

— В Лефортово, сър, КГБ си знае работата — увери го Вайнтрауб.

— Мистър Кели?

— Някои неща, господин президент, никога не ще бъдат доказани. Няма никаква следа от тялото на Доминик Орсини, но корсиканската полиция е открила, че два заряда сачми наистина са били изстреляни към задната спалня над един бар в Кастелбланк. Пистолетът Смит енд Уесън, който бяхме дали на специален агент Самървил, трябва да се сметне изгубен завинаги в реката Прунели. Но всичко, което е доказуемо, вече е доказано. От начало до край. Ръкописът е точен до най-малката подробност, сър.