Фредерик Форсайт - Парламентьорът

— Да?

— Господин президент?

— Да.

— Казвам се Куин. Парламентьорът.

— А-а… Да, мистър Куин.

— Не знам какво си мислите за мен. Сега вече е без значение. Аз не успях да ви върна сина. Но открих защо. И кой го е убил. Моля, сър, само слушайте. Времето ми е ограничено. Утре сутринта в пет един мотоциклетист ще спре до поста на секретните служби при официалния вход на Белия дом на Алегзандър Хамилтън Плейс. Той ще предаде един пакет, плоска картонена кутия. В него има един ръкопис. Той е само за вашите очи. Няма други копия. Когато пристигне, разпоредете се да ви бъде донесен лично. След като го прочетете, вие сам ще прецените как да постъпите. Повярвайте ми, господин президент, за последен път. Лека нощ сър.

Джон Кормак се взря в слушалката, в която се чуваше само пращене. Все така объркан, той затвори телефона, вдигна друг и даде нареждане на дежурния офицер от секретните служби.

Куин имаше малък проблем. Той не знаеше къде се намира „обичайното място“ и ако се бе издал, това щеше да провали шансовете му за уреждане на срещата. В полунощ той откри адреса, който му бе дала Сам, паркира мощната Хонда на известно разстояние надолу по улицата и установи наблюдателния си пункт в тъмната сянка между две къщи на отсрещната страна, двадесетина метра по-нагоре. Домът, който наблюдаваше, представляваше красива и елегантна пететажна постройка от червени тухли в горната част на улица Н, т.е. в западния й край. Това е едно тихо авеню, което стига на запад до района на Джорджтаунския университет. Куин изчисли, че такова местенце трябва да струва над два милиона долара.

До къщата, на сутеренно ниво, се виждаше двукрилата врата на двоен гараж, задвижвана от електродвигател, която, за да се отвори, първо се вдигаше нагоре, след това полягаше хоризонтално. В три етажа на къщата се виждаха запалени лампи. Малко след полунощ светлините на най-горния етаж, помещенията на персонала, угаснаха. В един часа остана да свети само един етаж. Някой вее още бе буден.

В един и двадесет угаснаха и последните светлини над приземния етаж, а се светна по-долу. Десет минути по-късно зад вратите на гаража проблесна жълта светлина. Някой се качваше в кола. Светлините изгаснаха и вратите започнаха бавно да се вдигат. Появи се един дълъг черен Кадилак и изви бавно към улицата. Вратите зад него се затвориха. Когато колата зави покрай университета и започна да се отдалечава, Куин видя, че в нея има само един човек зад волана, който шофираше внимателно. Без да бърза излишно, той отиде до Хондата, запали я и се спусна надолу по улицата след лимузината.

Тя зави на юг по Уискънсин авеню. В този късен час на тъмната декемврийска нощ сърцето на Джорджтаун, известно е оживените си тротоари, с шумните си барове, бистра и отворени до късно магазини, бе тихо и пусто. Куин следваше колата на възможно най-голямо разстояние. Той забеляза как задните светлини на Кадилака се завъртяха на изток към улица М и след това надясно към Пенсилвания авеню. Той го последва около Уошингтън Съркъл, сетне на юг по Двадесет и трета улица и свърна наляво към Конститюшън авеню. Малко след Хенри Бейкън Драйв Кадилакът спря до тротоара под дърветата.

Куин бързо свърна надясно през бордюра и се шмугна в храсталаците, като едновременно е това изключи двигателя и загаси фаровете. Той видя как задните светлини на Кадилака угаснаха и шофьорът излезе. Човекът се огледа, изчака да мине едно бяло такси, което напразно търсеше пътници, и като не забеляза нищо друго, тръгна. Вместо да продължи по тротоара, той прекрачи парапета, ограждащ зелената морава на парка Мел, и тръгна направо през тревата по посока на езерцето Рифлектинг Пул.

Уличните лампи останаха далеч назад и тъмнината погълна фигурата с черното палто и шапка. Вдясно от Куин ярките прожектори около паметника на Линкълн осветяваха долния край на Двадесет и трета улица, но светлината се губеше над моравата и почти не стигаше до дърветата на парка Мел. Куин успя да се приближи на петдесетина метра, като не изпускаше от очи движещата се сянка.

Човекът заобиколи откъм запад паметника на ветераните от Виетнам, след това свърна полу наляво и се насочи към сгушената под дървета височинка между езерото в Конститюшън Гардънс и брега на езерцето Рифлектинг Пул.

Далече вляво от себе си Куин можеше да различи светлинките от двата бивака, където ветераните стояха на нощно бдение в памет на изчезналите по време на акция от онази печална и далечна война. Набелязаният обект се движеше косо по маршрут, който го отвеждаше встрани от единствения признак на живот по това време в парка Мел.