Фредерик Форсайт - Парламентьорът

— А хората от така наречената Петорка от Аламо?

— Задържали сме трима от тях, господин президент. Почти сигурно е, че Сайръс Милър никога не ще бъде изправен пред съда. Смятат го за клинично луд. Мелвил Сканлън е признал всичко, включително и подробностите за друг заговор, целящ свалянето на монархията в Саудитска Арабия. Смятам, че Държавният департамент вече се е погрижил за тази страна на нещата.

— Да. Саудитското правителство е информирано и е взело съответните мерки. А другите от така наречената Петорка от Аламо?

— Салкинд изглежда е изчезнал, смятаме, че е в Южна Америка. Коб бе намерен в собствения му гараж, където се обесил. Мойр потвърждава всичко от признанията на Сканлън.

— И няма нито една подробност, която да не се потвърждава, мистър Кели?

— Не успяхме да открием такава, господин президент. През времето, с което разполагахме, ние проверихме всичко в ръкописа на мистър Куин. Имена, дати, часове, места, наети коли, самолетни билети, наети апартаменти, хотелски резервации, използвани превозни средства, оръжия — с една дума, всичко. Полицията и имиграционните власти в Ирландия, Англия, Белгия, Холандия и Франция ни изпратиха пълни справки. Всичко съвпада.

Президентът Кормак хвърли един кратък поглед към празния стол от своята страна на масата.

— А… моят бивш колега?

Директорът на ФБР кимна на Филип Кели.

— В последните три страници от този ръкопис се твърди, че през въпросната нощ двамата са провели разговор, за който няма потвърждение, господин президент. Все още не сме намерили и следа от Куин. Проверихме обаче персонала на къщата в Джорджтаун. Щатният шофьор е бил освободен и изпратен вкъщи под претекст, че колата няма да се използва същата нощ. Двама души от персонала си спомнили, че някъде към един и половина през нощта са били събудени от шума на отварящите се врати на гаража. Един от тях погледнал навън и видял колата да заминава надолу по улицата. Помислил, че може да е кражба и отишъл да събуди господаря си. Него го нямало — бил заминал с колата. Проверихме всичките ценни книжа в многобройните му скрити фондове. Става въпрос за огромни вложения в няколко концерна от отбранителната промишленост, чийто акции без съмнение щяха силно да паднат след ратифицирането на Нантъкетския договор. Това, което Куин твърди, е вярно. А що се отнася до онова, което човекът е казал, ние никога няма да го узнаем със сигурност. Просто се чудя дали да се вярва на Куин или не.

— В такъв случай аз му вярвам, господа, наистина му вярвам. Отменете, моля, акцията за неговото издирване. Това е заповед на президента. Благодаря за усилията, които сте положили.

Той излезе през вратата срещу камината, прекоси офиса на личната си секретарка, като я помоли да не бъде обезпокояван, влезе в Овалния кабинет и затвори вратата зад себе си.

Седна зад огромното бюро под оцветените в зелено прозорци, дебели десет сантиметра и непроницаеми за куршуми, които гледаха към Роуз Гардън и се облегна назад във високия въртящ се стол. Не бе сядал на това място от седемдесет и три дни.

На бюрото му имаше една снимка поставена в сребърна рамка. Тя беше на Саймън и бе направена в Йейл през есента, преди той да замине за Англия. Тогава той бе на двадесет години. От младежкото му лице лъхаше жизненост, очите му бяха изпълнени с жажда за живот и големи надежди…

Президентът взе снимката с двете си ръце и дълго време се взира в нея. Накрая отвори едно чекмедже вляво от себе си.

— Сбогом, сине — каза той.

Постави снимката с лице надолу в чекмеджето и го затвори. След това натисна един бутон на вътрешната съобщителна уредба.

— Изпратете Крейг Липтън при мен, моля.

Когато неговият секретар, отговарящ за връзките с медиите пристигна, президентът му каза, че иска един час от най-гледаното телевизионно време по главните канали вечерта на следващия ден, за да направи обръщение към нацията.

Собственичката на пансиона в Александрия със съжаление прие заминаването на своя гост от Канада, мистър Роже Льофевр. Той бе толкова тих и с такива добри обноски, че не й създаваше никакви грижи. За разлика от други, за които не можеше да каже същото.

Вечерта, когато той слезе долу при нея, за да уреди сметката и да се сбогува, тя забеляза, че си е обръснал брадата. Това й хареса — така той изглеждаше много по-млад.

Телевизорът във всекидневната на приземния етаж бе пуснат, както винаги. Високият мъж застана на вратата, за да си вземе сбогом. От екрана един водещ със сериозно лице обяви: „Дами и господа, президентът на Съединените щати“.