Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Не — отвърна Ролан. — Това, което чухте, е резултат от тричасов разпит на администратора. Към всеки въпрос са се връщали отново и отново. Нищо повече не може да си спомни. Вън от словесния портрет това е най-доброто, което можем да получим от него.

— Не можете ли да го пипнете като Аргу, така че да направи описание на този убиец тук, в Париж? — поинтересува се полковник Сен Клер.

Министърът се намеси.

— И дума не може да става за повече отвличания. Все още сме на нож с Германското външно министерство заради Аргу. Подобно нещо може да свърши работа един-единствен път.

— Като се има предвид сериозността на положението — обади се началникът на контраразузнаването, — изчезването на един хотелски администратор би могло да се организира далеч по-дискретно, отколкото в случая с Аргу.

— Така или иначе — обади се тихо Макс Ферне, — остава съмнително доколко може да бъде от полза словесният портрет на един човек с големи, огънати около лицето тъмни очила. Много малко словесни портрети, изградени върху мимолетна среща отпреди два месеца, при това траяла двадесетина секунди, имат сходство с престъпника, когато той бъде действително заловен. Много от тия портрети биха могли да се отнесат към половин милион души, а някои са направо заблуждаващи.

— Така че, ако изключим Ковалски, който е мъртъв и каза всичко, което знаеше, а то не бе много, на света има само четирима души, които знаят самоличността на тоя Чакал — обади се комисар Дюкре. — Единият е самият той, а другите трима се намират в един хотел в Рим. Какво ще кажете да опитаме да докараме някой от тях тук?

Министърът отново поклати глава.

— Инструкциите ми по този въпрос са изрични. Отвличанията се изключват. Италианското правителство ще побеснее, ако подобно нещо се случи на няколко метра от Виа Кондоти. Освен това има някои съмнения относно неговата осъществимост. Генерале?

Генерал Гибо вдигна поглед към събраните.

— Мащабите и качественото равнище на защитния екран, издигнат от Роден и двамата му довереници около тях, според докладите на агентите ми, които ги държат под постоянно наблюдение, изключват подобна възможност и от практическа гледна точка — каза той. — Заобиколени са от осем бивши легионери от най-висока класа или поне седем, ако Ковалски не е бил заместен. Охраняват се всички асансьори, стълбища, пожарни стълби и покривът. За да бъде измъкнат някой от тях жив, ще трябва да се прибегне до голямо сражение, вероятно с употреба на газови гранати и автомати. Дори тогава обаче възможностите да измъкнем човека от страната и да го прекараме на още петстотин километра на север във Франция, с италианците по петите ни, биха били наистина твърде малки. Разполагаме с хора, които са сред най-добрите специалисти в света в тази област, и според тях това е просто невъзможно, освен ако не се използува военна операция в стила на командосите.

Помещението отново потъна в тишина.

— Е, господа — обади се министърът, — други предложения?

— Тоя Чакал трябва да бъде намерен. Дотук е ясно — отвърна полковник Сен Клер.

Неколцина от останалите около масата се спогледаха и една-две вежди се повдигнаха нагоре.

— Дотук положително е ясно — потвърди министърът. — Онова, което се мъчим да измислим, е как да бъде сторено в рамките на наложените ни ограничения и може би на тази основа най-точно ще определим кой от представените тук отдели най-добре би се справил със задачата.

— Закрилата на президента на републиката — надуто заяви полковник Сен Клер — трябва в последна сметка, когато всички други са се провалили, да остане в ръцете на президентската охрана и на личната канцелария на президента. Ние, мога да ви уверя в това, министре, ще изпълним своя дълг.

Неколцина от завършените професионалисти притвориха очи с неприкрита досада. Комисар Дюкре хвърли към полковника един поглед, който би го оставил на място, ако можеше да се убива с поглед.

— Не знае ли, че Стария не ни слуша сега? — прошепна Гибо към Ролан.

Роже Фре вдигна поглед, за да срещне очите на елисейския придворен, и показа защо е министър.

— Полковник Сен Клер, разбира се, е напълно прав — промърка той. — Ние всички ще изпълним своя дълг. Убеден съм, че полковникът си дава сметка, че ако определен отдел поеме отговорността за осуетяване на тоя заговор и не успее или ако дори само използува средства, които въпреки желанието на президента биха могли, поради небрежност, да привлекат вниманието на обществеността, върху главата на провалилия се несъмнено ще се стоварят някои неблагоприятни последици.