Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Човекът, под чиято команда се намираше националният следователски състав на Франция, седеше до Морис Гримо. Това бе Макс Ферне, директор на Police Judiciaire. Освен огромната Главна квартира на Ке дез Орфевр, много по-голяма от Главната квартира на Surete, разположена на улица Сосе № 11, зад ъгъла на Министерството на вътрешните работи, тази полиция контролираше и седемнадесет областни управления — по едно за всяка от седемнадесетте полицейски административни единици, на които бе разделена френската метрополия. Под тяхно ръководство се намираха селищните подразделения, общо 453 на брой — 74 централни комисариата, 253 местни комисариата и 126 полицейски участъка. Цялата мрежа бе пръсната в две хиляди градове и села на Франция. Това е криминалната полиция. В селските райони, както и по протежение на главните пътища по-общите задачи, свързани с поддържане на законността и реда, се осъществяваха от Националната жандармерия и Пътната полиция — моторизираната жандармерия. С оглед по-голямата ефикасност на действията, в много райони жандармеристи и полицаи деляха общи помещения и други съоръжения. Общият брой на хората под командването на Макс Ферне в Следствената полиция през 1963 година надвишаваше малко цифрата двадесет хиляди. Вляво от Ферне покрай масата бяха наредени началниците на другите четири отдела: Bureau de Securite Publique, Renseignements Generaux, Direction de la Surveillance du Territoire и Corps Republicain de Securite.

Първият от изброените отдели отговаряше главно за предпазване на сгради, комуникации, главни пътища и всякаква друга държавна собственост от саботажи и щети.

Вторият, наричан още Централна архивна служба, служеше като памет на останалите четири — в неговата главна квартира се съхраняваха четири и половина милиона лични дела на хора, попаднали в полезрението на френската полиция от деня на нейното основаване до ден-днешен. Те бяха наредени на почти деветкилометрови лавици и двойно картотекирани — по името на лицето, за което се отнасяха, и по вида на престъплението, за което е било осъдено или просто заподозряно. Регистрирани бяха също така имената на оправданите и на явилите се по делата свидетели. Макар по онова време системата да не бе още компютъризирана, архиварите се гордееха с това, че могат за броени минути да изровят подробности около извършен преди десет години палеж в някое селце или пък имената на свидетелите, явили се по някой незначителен процес, едва намерил място но страниците на вестниците.

Към това трябва да се прибавят всички пръстови отпечатъци, снемани във Франция, както и множество останали неидентифицирани. Имаше още десет и половина милиона регистрационни карти, включително граничния контролен лист на всеки турист, влязъл през кой да е пункт, и адресните карти, попълвани от всеки гост на френски хотел извън Париж. Само поради недостиг на пространство тези карти трябваше да се изхвърлят през определени, доста къси периоди, за да направят място на нови, огромни количества, постъпващи всяка година.

Единствените редовно попълвани на френска територия карти, които не попадаха в тези архиви бяха от хотелите на Париж. Те се събираха в столичната префектура на булевард Пале.

Третият отдел, чийто началник седеше през три стола от Ферне, беше контраразузнаването на Франция, отговорен също така за постоянното наблюдение на летища, пристанища и граници. Преди да бъдат предадени в архива, граничните контролни листове се преглеждаха от служители на този отдел на граничния пункт, за да се установи евентуалното влизане на нежелано лице.

Последният в редицата бе началникът на четиридесет и петте хиляди мъже, използувани през последните две години от Александър Сангинети по такъв широко популяризиран и тъй непопулярен начин.

Поради теснотията последният началник бе седнал в края на масата, с лице към министъра. Оставаше само още един стол — между шефа на Специалните части и полковник Сен Клер, в десния ъгъл. Той бе зает от огромен отпуснат мъж, димът от чиято лула очевидно дразнеше капризния полковник отляво. Министърът изрично бе настоял пред Макс Ферне да доведе този човек на съвещанието. Това бе комисар Морис Бувие — ръководител на Криминалната бригада при Следствената полиция.

— Така че това е положението, господа — заключи министърът. — Всички прочетохте доклада на полковник Ролан. Вече чухте от мен за значителните ограничения, които президентът сметна за нужно да наложи върху усилията ни да отклоним тази заплаха. Той е ръководен от интереси, свързани с достойнството на Франция. Подчертавам отново необходимостта от пълна тайна на разследването и на всяко последващо действие. Излишно е да го казвам: всички се заклевате да пазите пълно мълчание и да не обсъждате въпроса с когото и да било извън това помещение, освен ако ново лице не бъде посветено в тайната, но не преди това да е станало.