Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

На министъра бе добре известно, че един от въпросите, способни да предизвикат подобна реакция, бе свързан с мерките, които шефът на вътрешното министерство смяташе за уместно да предприема във връзка със сигурността на институциите във Франция. Самият президент бе на първо място сред тия институции. Те никога не бяха говорили открито по тези въпроси и голяма част от предприеманото от Фре в тази област трябваше да се извършва тайно. Като си помисли за носения в чантата документ и за молбата, която се готвеше да отправи, той почти потрепера.

— Mon cher Frey. 93 93 Драги ми Фре. (фр.) — Б.пр.

Високата, облечена в пепелявосив костюм фигура бе заобиколила огромното бюро, зад което обикновено седеше, с протегната за поздрав ръка.

— Monsieur le President, mes respects. 94 94 Господин президент, моето уважение. (фр.) — Б.пр.

Фре я пое. Le Vieux 95 95 Старият (фр.). — Б.пр. поне изглеждаше в добро настроение. Придружи Фре до един от двата стола с прави облегалки, тапицирани с дамаска в стила на Първата империя, изработена в Бове 96 96 Френски град, в който още от 1660 г. съществува известна манифактура за тапицерски платове. — Б.пр. , поставени пред бюрото. Изпълнил задълженията си на домакин, Шарл дьо Гол се върна откъм своята страна и седна с гръб към стената. Той се облегна и докосна с пръстите на двете ръце полираната повърхност пред себе си.

— Казано ми бе, драги Фре, че сте искали да ме видите във връзка с въпрос от особена важност. Е, какво имате да ми съобщите?

Роже Фре си пое дълбоко дъх и започна. Обясни кратко и стегнато какво го бе довело, като си даваше сметка, че Дьо Гол не цени многословното красноречие, освен ако не е неговото собствено, и то само при поява пред обществеността. В тесен кръг той обичаше лаконичността, както неколцина от по-словоохотливите му подчинени бяха установили за своя изненада.

Докато говореше, мъжът от другата страна на бюрото видимо настръхна. Облягаше се все по-назад и по-назад, като в същото време сякаш и порастваше. Гледаше министъра от висотата на величествения си нос, сякаш в кабинета му е бил повдигнат неприятен въпрос от служител, който до момента се е ползвал с доверие. Роже Фре обаче знаеше, че от пет метра разстояние лицето му би могло да представлява само мъглявина за президента, който криеше късогледството си при всички публични изяви и слагаше очила единствено за прочитане на речите си.

Министърът на вътрешните работи приключи монолога си, който надали бе продължил повече от една минута, като спомена коментарите на Ролан и Дюкре и добави:

— Докладът на Ролан е в чантата ми.

Без да пророни дума, президентът се пресегна над бюрото. Г-н Фре измъкна доклада от чантата си и му го подаде.

Шарл дьо Гол извади от горния джоб на сакото си очила за четене, сложи ги, отгърна папката и зачете. Гълъбът бе спрял да гука, усетил сякаш, че моментът не е подходящ за това. Роже Фре се загледа към дърветата, а сетне към бронзовата настолна лампа, поставена встрани от подложката за писане. Беше прекрасно оформена Flambeau de Vermeil 97 97 Буквално факел от позлатено сребро (фр.) — художествен стил. — Б.пр. от периода на Реставрацията 98 98 Периодът от т.нар. Втора империя (1852 — 1870), когато Луи Наполеон Бонапарт, провъзгласил се за император Наполеон III, прави опит да възстанови монархията във Франция. — Б.пр. , която за петте години на президентството бе осветявала в продължение на хиляди часове държавни документи, преминавали в нощните часове през подложката до нея.

Генерал Дьо Гол беше бърз четец. Свърши с доклада за три минути, внимателно го затвори, кръстоса ръце отгоре му и попита:

— Е, драги ми Фре, какво искате от мен?

Министърът за втори път си пое дълбоко дъх и започна стегнато да изброява мерките, които мислеше да предприеме. На два пъти използува фразата: „Според мен, господин президент, за да отклоним тази заплаха, е необходимо…“ На тридесет и третата секунда от изложението си каза: „Интересите на Франция…“

Можа да стигне само дотук. Президентът го прекъсна и звучният му глас обожестви произнесената дума „Франция“ по начин, недостъпен за никой друг френски глас до този момент или след това.

— Интересите на Франция, драги ми Фре, изискват президентът на Франция да не бъде видян разтреперан от страх от заплахата на някакво си нищожно наемниче и… — той замълча, докато презрението към непознатия атентатор изпълваше помещението. — …при това чужденец.