Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Роже Фре разбра, че е победен. Генералът не загуби самоконтрол, както се бе опасявал министърът на вътрешните работи. Заговори ясно и точно, като човек, който не иска желанията му да останат в някаква степен недоизяснени за слушателя. Докато говореше, някои фрази проникваха през прозореца, за да бъдат чути от полковник Тесер:

— La France ne saurait accepter… la dignite et la grandeur asujetties aux miserables menaces d’un… d’un CHACAL 99 99 Франция не може да приеме… достойнството и величието да бъдат поставени в зависимост от заплахите на един… на един Чакал… (фр.) — Б.пр. .

Две минути по-късно Роже Фре напусна кабинета на президента. Кимна мрачно към полковник Тесер, излезе от кабинета на адютантите и се спусна по стълбището към вестибюла.

„Ето — мислеше си главният церемониалмайстор, докато придружаваше министъра по каменните стъпала към чакащия ситроен — един човек, изправен пред неразрешим проблем. Интересно, какво ли му е казал Стария?“ Но както подобава на главен церемониалмайстор, лицето му запази непоклатимото спокойствие на фасадата на двореца, в който бе служил двадесет години.

— Не, така не може да стане. По този въпрос президентът бе категоричен.

Роже Фре се извърна от прозореца на кабинета и изглдеда мъжа, към когото бе отправил забележката си. Няколко минути след като се завърна от Елисейския дворец, той извика шефа на канцеларията си или, иначе казано — шефа на личния си персонал. Александър Сангинети беше корсиканец. Като човек, комуто министърът на вътрешните работи бе делегирал през последните две години голяма част от ръководството на всекидневната дейност на силите за сигурност на френската държава, той си бе извоювал известност и име, които варираха в най-широки рамки в зависимост от личната политическа принадлежност и схващанията за естеството на гражданските права.

Крайната левица го мразеше и се боеше от него заради решителната мобилизация на специалните части за борба с демонстранти и твърдата тактика, използуване от тия четиридесет и пет хиляди полувоенизирани побойници при срещите им с организирани било от левите, било от десните сили улични демонстрации.

Комунистите го наричаха „фашист“, може би защото някои от похватите му за поддържане на обществения ред наподобяваха средствата, използувани в работническия рай отвъд „желязната завеса“. Крайно десните също наричани фашисти от страна на комунистите, го ненавиждаха не по-малко, като се позоваваха на същите аргументи за потискане на демокрацията и гражданските права, но по-вероятно защото безмилостната ефикасност на предприеманите от него мерки за поддържане на реда бяха до голяма степен предотвратили цялостното сриване на въпросния ред, което пък би улеснило един десен преврат, официално целящ възстановяване на същия този ред.

Не го обичаха и голяма част от обикновените хора тъй като драконовските му разпоредби засягаха всички чрез улични бариери, проверки за документи по всички по-главни кръстовища, контролни пътни постове и получилите широка известност снимки на демонстриращи младежи, смъкнати на земята от палките на специалните части. Печатът вече го бе кръстил „Мосю анти-ОАС“ и за разлика от сравнително малочислените голистки издания го ругаеше на поразия. Ако злополучното положение на най-критикувания човек във Франция с нещо му се отразяваше, той съумяваше да го крие. Божеството в неговата лична религия бе на сигурно място в един кабинет на Елисейския дворец и в тази религия Александър Сангинети оглавяваше курията. Той бе смръщил вежди над писалищната подложка пред себе си, върху която лежеше мукавената папка с доклада на Ролан.

— Това е невъзможно! Невъзможно! Той е невъзможен! Ние трябва да закриляме живота му, а той не ни позволява. Аз мога да го пипна тоя… тоя Чакал. Но вие казвате, че не ни е позволено да предприемаме контрамерки. Какво да правим? Ей така да го чакаме да нападне? Ей така да си седим и да чакаме?

Министърът въздъхна. Той не бе очаквал друго от шефа на канцеларията си, но от това задачата му не ставаше по-лека. Седна отново зад бюрото си.

— Слушай, Александър, на първо място, ние все още не сме напълно убедени в правотата на доклада на Ролан. Това е негово собствено тълкуване на бръщолевенията на оня… Ковалски, който пък е вече покойник. Може Ролан и да греши. Във Виена все още провеждаме разследване, поддържам връзка с Гибо и той до довечера очаква да получи отговор. Трябва да се съгласим все пак, че в настоящия момент надали е реалистично да се започне общонационално издирване на чужденец, който ни е известен единствено с псевдонима си. В този смисъл трябва да се съглася с президента.