Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Е — каза той най-накрая, все още загледан в огрения двор, — трябва да му се каже.

Полицаят не отговори. Едно от преимуществата на изпълнителя е правото му да върши своята работа и да оставя вземането на стратегически решения на оня, комуто се плаща за това. Нямаше желание да се самопредлага той да бъде този, който да съобщи на Дьо Гол. Министърът се извърна към него.

— Bien. Merci, Commissaire. 86 86 Добре, Благодаря, комисар. (фр.) — Б.пр. В такъв случай ще помоля да бъда приет, за да информирам президента днес следобед. — Гласът му бе отривист и решителен. Нещо трябваше да се направи. — Надали е нужно да ви моля да запазите пълно мълчание по въпроса, докато изясня на президента положението и той да реши как да действаме оттук нататък.

Комисар Дюкре стана и излезе, за да се върне през площада и стотината метра надолу по улицата до портите на Елисейския дворец. Останал сам, министърът обърна към себе си жълтеникавата папка и отново бавно прочете съдържанието й. Той не се съмняваше в правотата на Ролан, а съгласието на Дюкре не му оставяше никаква възможност за маневри. Опасността бе налице, тя беше сериозна, не можеше да се избегне и президентът трябваше да научи за нея.

Натисна с неохота едно копче върху интеркома пред себе си и каза на веднага бръмналата насреща му дупчеста пластмасова конзола: „Дайте ми главния секретар на Елисейския“.

След минута червеният телефон до интеркома зазвъня. Министърът вдигна слушалката и замълча за миг.

— Monsieur Foccart, s’il vous plait. 87 87 Господин Фокар, ако обичате. (фр.) — Б.пр. — Настъпи още една пауза, а после в слушалката прозвуча измамно кроткият глас на един от най-могъщите хора във Франция. Роже Фре обясни накратко какво иска и защо.

— Колкото е възможно по-скоро, Жак… Да, знам, че трябва да провериш. Ще почакам. Моля, звънни ми при първа възможност.

Отговорът дойде след час. Срещата бе насрочена за четири часа, веднага след края на следобедната почивка на президента. На министъра му мина за миг мисълта да заяви, че онова, дето лежеше на подложката за писма отпред, е по-важно от всякакви следобедни почивки, но заглуши протеста си. Като всички от близкото обкръжение на президента той знаеше колко е непрепоръчително да се противоречи на чиновника с кроткия глас, който имаше достъп до президента по всяко време и поддържаше частен архив с най-съкровена информация, от който хората се страхуваха, макар да не знаеха нищо конкретно за съдържанието му.

В четири без двадесет същия подиробед Чакала излезе от ресторанта на Кънингъм на Кързън Стрийт след един от най-вкусните и скъпи обеди, които можеха да предложат лондонските майстори по приготвяне на морски специалитети. В края на краищата, мислеше си Чакала, докато завиваше по Саут Одли Стрийт, известно време няма да може да обядва в Лондон, така че си заслужаваше да отбележи случая.

В същото време един черен „Ситроен“ 19 DS се измъкна през портала на вътрешното министерство на Франция на площад Бово. Регулировчикът в средата на площада, предупреден с едно провикване от колегите си при железните врати, задържа движението от всички околни улици и замръзна в приветствена поза.

След сто метра ситроенът зави към сивата каменна колонада на Елисейския дворец. И тук предупредените постови жандарми бяха спрели движението, за да осигурят на лимузината достатъчно място да завие и да се провре през изненадващо тесния портал. Двамата гвардейци, застанали пред будките си от двете страни на портала, поздравиха, поставили ръцете си в бели ръкавици напряко пред магазините на своите карабини, а министърът влезе в предния двор на двореца.

Една верига увиснала от ниско разположена халка върху вътрешната входна арка, задържа колата, докато дежурният за деня инспектор, от хората на Дюкре, хвърли вътре един поглед. Кимна на министъра, който също кимна в отговор. По даден от инспектора знак веригата падна на земята и ситроенът мина отгоре й. Стотина крачки жълтеникав чакъл го деляха от фасадата на двореца. Шофьорът Робер зави надясно и насочи колата обратно на часовниковата стрелка по края на двора, за да остави господаря си в основата на шестте гранитни стъпала, водещи към входа.

Вратата бе отворена от единия от двамата окичени със сребърни ланци, облечени в черни рединготи церемониалмайстори. Министърът слезе от колата и изкачи бързо стълбите, за да бъде приветстван при стъклената порта от главния церемониалмайстор. Поздравиха се най-официално, след което министърът последва дворцовия служител във вътрешността на сградата. Трябваше да се забавят малко във вестибюла под огромния полилей, виснал на позлатена дълга верига от високия сводест таван, докато церемониалмайсторът телефонира от мраморната масичка вляво от входа. Като остави телефонната слушалка, той се извърна към министъра, бегло се усмихна и продължи с обичайната си бавна и величествена походка нагоре по покритите с килим гранитни стълби отляво.