Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Останалата и най-голяма част от доклада бе посветена на самите признания и на тълкуването им от Ролан. Когато свърши с тази част, той постоя малко, зареял поглед в покривите, вече позлатени от проникващите откъм изток лъчи на утринното слънце. Както и той самият знаеше, Ролан беше известен с това, че никога не преувеличава и не се опитва да представя позицията си в сгъстени тонове. Последния параграф формулира много внимателно:

„В момента, когато се съставя настоящият документ, продължават усилията насочени към издирване на доказателства, установяващи наличието на този заговор. Ако се докаже истинността на горното, описаният заговор би представлявал по мое мнение най-опасният план, който терористите могат да използуват за покушение върху живота на президента на Франция. Ако заговорът съществува в описания вид и чуждестранният наемен убиец, известен, само под кодовото название «Чакала» е нает за това покушение или дори вече извършва приготовленията си, мой дълг е да Ви уведомя, че според мен сме изправени пред извънредно положение от национален мащаб.“

Полковник Ролан собственоръчно написа на машина беловата — нещо крайно необичайно за него, — залепи плика и го закрепи с личния си печат, адресира го и постави графа за най-висока степен на секретност, използвана от Тайната служба. Накрая изгори машинописните листа, които бе използвал за черновата, и отми пепелта в канала на малката мивка, разположена в килерче край кабинета му.

Като свърши, изми ръцете и лицето си. Докато се избърсваше, погледна в огледалото над мивката. Лицето, което видя, със съжаление призна полковникът, започваше да губи от красотата си. Изтънчените черти, така енергични на младини и привлекателни за жените в зрялата му възраст, бяха започнали да изразяват в средата на живота умора и напрегнатост. Твърде много преживелици, твърде добро познаване на глъбините на оскотяване, които може да достигне човек в борбата си за оцеляване със своя ближен, както и прекалено многото интриги и измами, необходими за да праща хора да умират или да убиват, да крещят в подземия или да карат други да крещят в подземия, бяха състарили ръководителя на Оперативното управление доста повече от неговите петдесет и четири години. Отстрани на носа и покрай устните се спускаха две бразди, които, ако продължеха още надолу, щяха да престанат да бъдат белег на изтънченост и да се превърнат в селяшки бръчки. Две тъмни петна се бяха настанили сякаш завинаги под очите, а елегантната сивота на бакенбардите побеляваше, без да става сребриста.

— В края на годината — каза си полковникът — наистина ще напусна това свърталище. — Лицето го гледаше изтощено. Неверие или просто примиренчество? Може би то знаеше по-добре от съзнанието. След определен брой години вече няма измъкване. Човек остава до края на дните си онова, в което се е превърнал. От Съпротивата в Тайната служба, оттам в SDECE и накрая Оперативното управление. Колко хора и колко кръв за всичките тия години? — попита той лицето от огледалото. И всичко това за Франция. А какво й пука на Франция, по дяволите! Лицето гледаше от огледалото и не проронваше дума. Защото и двамата знаеха отговора.

Полковник Ролан разпореди моторизиран куриер лично да му се представи в канцеларията. Поръча също така пържени яйца, кифлички и масло, както и още кафе, само че този път в голяма чаша и разредено с мляко. Поръча и аспирин за главоболието си. Връчи закрепения със собствен печат плик на куриера и даде разпорежданията си. Привършил с яйцата и кифлите, взе кафето и го изпи на прозоречния перваз, откъм по-близкия до Париж край. Над километрите покриви можеше да различи кулите на „Нотр Дам“, а още по-нататък, в увисналата вече над Сена гореща мараня — Айфеловата кула. Беше доста след девет часа сутринта на 11 август и градът бе потънал в работното си всекидневие и може би дори проклинаше мотоциклетиста с черно кожено яке, който провираше машината си с виещата сирена през уличното движение към Осми район.

От това дали описаната в посланието заплаха щеше да бъде отклонена, мислеше си Ролан, би могло да зависи дали в края на годината ще разполага със служба, от която да се оттегли, или не.

По-късно същата сутрин министърът на вътрешните работи седеше пред бюрото си и гледаше мрачно надолу през прозореца към огрения от слънцето кръгъл двор. В срещуположния му край се виждаха красиво изкованите железни порти — всяко крило украсено с герба на Френската република, а отвъд тях — площад Бово, където потоците коли откъм улица Сент Оноре и авеню Марини гръмко сигнализираха и фучаха покрай регулировчика насред площада.