Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Ролан изчете всичко до края за десети път и отново се върна към началото. Тримата от ОАС бяха в Рим. Намираха се там, за да не бъдат отвлечени. А не искаха да ги отвлекат, тъй като криеха някаква тайна.

Ролан се усмихна подигравателно. Той по-добре от генерал Гибо бе прозрял, че Роден няма да тръгне да се крие от страх.

И така, те разполагаха с някаква тайна. Каква? Като че всичко започваше някъде във Виена. Думата „Виена“ се бе прокраднала на три пъти, но отначало Ролан прие, че става дума за градчето Виен, разположено на тридесетина километра от Лион. А може би ставаше дума за австрийската столица, а не за този провинциален френски град.

Бяха се срещнали във Виена. После отишли в Рим и предприели мерки срещу възможността да бъдат отвлечени и разпитвани, докато издадат някаква тайна. Тази тайна трябва да крие корените си във Виена.

Часовете си отиваха, както и безбройните чаши кафе. Купчината фасове в направения от мидена черупка пепелник растеше. Преди ивицата по-бледосиво да започне да докосва мрачните индустриални предградия на изток от булевард Мортие, полковник Ролан разбра, че е попаднал на следа.

Някои подробности липсваха. Дали наистина липсваха, потънали завинаги в небитието, тъй като в три сутринта му съобщиха по телефона, че Ковалски никога вече няма да бъде разпитван, защото е мъртъв? Или пък бяха скрити нейде из объркания текст, извлечен от помраченото съзнание, докато последните сили са го напускали?

Ролан започна да нахвърля с дясната си ръка елементи от ребуса, които на пръв поглед нямаха отношение към загадката. Клайст, някой си Клайст. Ковалски като поляк бе произнесъл правилно думата, а Ролан, все още помнещ малко немски от военните си дни, я записа правилно, въпреки че французинът протоколист я бе отбелязал погрешно. Но дали това бе човек? Или може би някакво място? Свърза се с централата и поиска да проверят в телефонния указател на Виена дали има лице или място, които да се казват Клайст. Отговорът пристигна след десет минути. В указателя имаше две колонки Клайст, всичките частни лица, както и две места: Началното училище за момчета „Евалд Клайст“ и пансион „Клайст“ на Брукнералее. Ролан си записа и двете, но подчерта пансион „Клайст“. После продължи да чете.

На няколко места Ковалски споменаваше за някакъв чужденец, към когото питаеше смесени чувства. Понякога използваше думата „bon“, означаваща добър, но в други случаи го наричаше „facheur“, неприятен или дразнещ тип. Малко след пет часа сутринта полковник Ролан изпрати да донесат лентата и един магнетофон и прекара следващия час в прослушване. Когато най-после изключи апарата, изруга злобно и тихо. Взе писалка с тънко перо и нанесе няколко поправки в машинописния текст.

Ковалски не бе определял чужденеца като „bon“, а като „blond“ 85 85 Рус (фр.). — Б.пр. . А промъкналата се от разбитите устни дума, записана като „facheur“, бе всъщност „убиец“.

Оттук нататък сглобяването на мъглявия смисъл в думите на Ковалски стана лесно. Думата „чакал“, която бе навсякъде задраскана, тъй като Ролан я бе приел за обида от страна на Ковалски по адрес на заловилите и измъчващи го мъже, придобиваше нов смисъл. Тя се превръщаше в кодово название на убиеца с руса коса, който бе чужденец и с когото тримата шефове на ОАС се бяха срещнали във виенския пансион „Клайст“ няколко дни преди да се настанят в строго охраняваното си скривалище в Рим.

Сега вече Ролан можеше сам да стигне до причината за вълната банкови и бижутерийни обири, разтърсвала Франция през последните осем седмици. Русият, който и да бе той, искаше пари, за да изпълни някаква задача на ОАС. Имаше само една задача на света, която можеше да се свърже със суми от такъв размер. Русият не бе повикан да урежда дребни гангстерски ежби.

В седем сутринта Ролан се обади в службата за връзка и поиска от отговорника на нощната смяна да изпрати свръхбързо нареждане до представителството на SDECE във Виена, като по този начин пренебрегна междууправленческия протокол, съгласно който Виена попадаше в параметъра на действие на R3 — Западна Европа. След това изиска всички екземпляри от признанието на Ковалски и ги заключи в сейфа си. Най-накрая седна да съставя доклад с един-единствен адресат, след като написа най-отгоре:

„Само за Ваше сведение!“

Грижливо на ръка очерта накратко проведената по лично негова инициатива и под негово ръководство операция срещу Ковалски; свърза пристигането на бившия легионер в Марсилия с подмамването от лъжливото сведение, че негов близък е в болница, разказа за извършения от агенти на Оперативното управление арест и спомена накратко, че човекът бил разпитан от агенти на управлението и направил несвързано самопризнание… Полковникът се почувствува задължен само да спомене, че като оказал съпротива при арестуването си, бившият легионер осакатил двама агенти, но и на себе си нанесъл достатъчно наранявания при опит да се самоубие, така че, когато най-подир съпротивата му била преодоляна, не оставало нищо друго, освен да бъде хоспитализиран. Именно тук, от болничното легло, Ковалски направил самопризнанията си.