Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Събрах ви тук, тъй като ми се струва, че рано или късно каквото и да трябва да извършим, ще трябва да бъдат мобилизирани силите на всички представени отдели, така че вие, техните ръководители, не бива да храните и най-малко съмнение относно изключителната важност на случая. Той трябва да привлича веднага личното ви внимание. Няма да има делегиране на власт на по-младши освен в случаите, когато това може да стане, без да се разкрива причината.

Министърът млъкна отново. От двете страни на масата няколко глави кимнаха мрачно. Други приковаваха поглед към говорещия или върху папката пред себе си. В далечния край комисар Бувие гледаше в тавана и пускаше от крайчеца на устата си къси струйки дим като изпращащ сигнали индианец. Военновъздушният полковник до него потрепваше при всяко изпускане.

— А сега — отново заговори министърът — мисля, че мога да ви попитам за вашите съображения по въпроса. Полковник Ролан, постигнахте ли някакъв резултат при разследванията си във Виена?

Ръководителят на Оперативния отдел вдигна очи от собствения си доклад, хвърли кос поглед към генерала, който ръководеше SDECE, но не получи нито подкрепа, нито знак на неодобрение.

Генерал Гибо помнеше, че е загубил половин ден да успокоява шефа на Трети отдел по повод взетото рано сутринта от Ролан решение да използува виенската служба за собственото си разследване, затова гледаше право пред себе си.

— Да — каза полковникът. — Тази сутрин и следобед оперативни работници във Виена посетиха пансион „Клайст“ на Брукнералее. Това е малък частен хотел. Носели са снимки на Марк Роден, Рьоне Монклер и Андре Касон. Нямаше време да им изпратим фотография и на Виктор Ковалски, а тя е липсвала в техните архиви във Виена.

Администраторът на хотела казал, че познава поне двама от тях. Но не можел да ги идентифицира. Известна сума преминала в ръцете му и той бил помолен да провери дневника на хотела за дните между 12 и 18 юни — на втората дата тримата шефове на ОАС са били вече в хотела в Рим.

Най-накрая човекът заявил, че си спомня лицето на Роден, който на 15 юни наел стая под името Шулц. Администраторът казал, че Шулц провел нещо като делова среща следобеда, преспал в стаята и на другия ден си заминал.

Спомнил си, че Шулц имал и придружител — много едър мъж с недодялани маниери, което и станало причина да го запомни. Шулц бил посетен сутринта от двама мъже и те провели разговор. Двамата може да са били Касон и Монклер. Не бил сигурен, но смятал, че е виждал поне единия.

Казал също така, че тримата останали в стаята си през целия ден, с изключение на късната утрин, когато Шулц и великанът, както той нарича Ковалски, излезли за половин час. Никой от тях не обядвал, нито пък слязъл да се храни долу.

— Посетени ли са били от пето лице? — попита нетърпеливо Сангинети.

Ролан продължи да докладва с равен тон, както досега:

— Вечерта към тях се присъединил за половин час още един мъж. Администраторът го запомнил, тъй като посетителят влязъл в хотела и се устремил по стълбите така бързо, че той нямал възможност да го разгледа. Сметнал, че може да е някой от гостите, който носи ключа у себе си. Видял само пеша от палтото му, докато се качвал но стълбите. Само след минутка човекът се върнал във фоайето. Администраторът е сигурен, че е бил същият човек — поради палтото.

Мъжът взел телефона от рецепцията и поискал да го свържат с Шулц в стая 64. Казал на френски две изречения, оставил слушалката и пак поел нагоре по стълбите. Прекарал горе половин час, после си отишъл, без да каже дума. След около още час другите двама посетители на Шулц също си тръгнали един по един. Шулц и великанът останали да нощуват, а на другия ден след закуска си заминали.

Единственото описание, което администраторът можал да даде за посетителя от предната вечер, гласи: висок, за възрастта не е сигурен, очевидно правилни черти, но носел големи тъмни очила, говори свободно френски, руси коси, доста дълги и отметнати назад.

— Има ли възможност този човек да окаже съдействие при изработване на словесен портрет на русия? — попита префектът на полицията Папон.

Ролан поклати глава.

— Моите… нашите агенти са се представили за цивилни служители на виенската полиция. За щастие единият може да мине за виенчанин. Но подобен маскарад не може да се поддържа вечно. Човекът е трябвало да бъде разпитван на работното му място в хотела.

— Трябва ни по-точно описание — настоя началникът на архивния отдел. — Споменал ли е някакво име?