Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Освен това такива са неговите инструкции… или по-точно изричните му разпореждания. Повтарям ги, за да не остане у някого и следа от съмнение. Никаква разгласа, никакво общонационално издирване, нито намек вън от тесния ни кръг, че нещо не е наред. Президентът смята, че ако тайната бъде разкрита, печатът ще празнува, чуждите държави ще ликуват, а всяка допълнителна мярка за сигурност, предприета от нас, би била оценена както тук, така и в чужбина като сценарий, по силата на който президентът на Франция се крие от един-едничък човек, при това чужденец.

Той няма, повтарям, няма да се примири с подобно нещо. Всъщност… — министърът подчерта мисълта си с вдигнат показалец — … той ми заяви недвусмислено, че ако в резултат от нашите действия станат публично достояние някои подробности или дори общата картина, ще се търкалят глави. Повярвайте ми, cher ami 100 100 Скъпи приятелю (фр.). — Б.пр. , никога не съм го виждал тъй непреклонен.

— Но обществената програма трябва на всяка цена да се промени — възрази корсиканският чиновник. — Не бива да се явява пред хора, докато този човек не бъде заловен. Той трябва непременно…

— Той нищо няма да отмени. Никакви промени в програмата му. Нито дори с един час или една минута. Всичко трябва да вършим при най-строга тайна.

За първи път след осуетяването на опита за покушение във Военното училище през февруари, когато заговорниците бяха заловени, Александър Сангинети доби усещането, че се е върнал там, откъдето бе започнал. През изтеклите два месеца на борба срещу вълната банкови и други обири той си бе позволил да допусне, че най-лошото е отминало. Тъй като структурата на ОАС се огъваше под двоен натиск — на Оперативното управление отвътре и на полицейските пълчища отвън, той бе приел престъпната вълна като предсмъртна агония на Тайната армия, последна шепа главорези в действие, опитващи да съберат достатъчно средства, за да живеят добре в изгнание.

Последната страница от доклада на Ролан обаче показваше ясно, че десетките двойни агенти, които бе успял да вкара дори в най-висшите ешелони на ОАС, бяха неутрализирани от наемника, оставащ анонимен освен за трима мъже, недостъпни в един римски хотел, и той сега виждаше как обемистите архиви, съдържащи досиета за всеки макар и бегло свързан в дадения момент с ОАС, на които вътрешното министерство обикновено би могло да разчита за информация, бяха направени безполезни от едно просто обстоятелство. Чакала бе чужденец.

— Щом не ни е разрешено да действаме, какво можем да сторим?

— Не съм казал, че не ни е позволено да действаме — поправи го Фре. — Казах, че не ни е разрешено да действаме открито. Всичко трябва да се върши тайно. Така ни остава само една алтернатива. Самоличността на наемника трябва да се установи чрез тайно разследване, той трябва да бъде намерен където и да е, във Франция или в чужбина, след което да бъде без колебание унищожен.

— … и да бъде без колебание унищожен. Това е, господа, единственият начин на действие, който ни остава.

Министърът на вътрешните работи огледа събраните около масата в конферентната зала на ведомството, за да им даде време да вникнат в казаното. В помещението имаше четиринадесет души, включително той самият.

Министърът стоеше прав начело на масата. До него отдясно седеше шефът на канцеларията му, а отляво — префектът на полицията — политическият ръководител на френските полицейски сили.

Отдясно на Сангинети покрай продълговатата маса седяха генерал Гибо, началник на SDECE, полковник Ролан, шеф на Оперативния отдел и автор на доклада, по едно копие от който лежеше пред всеки от присъстващите. До Ролан бе комисар Дюкре от Corps de Securite Presidentielle 101 101 Служба за охрана на президента (фр.) — Б.пр. и полковник Сен Клер дьо Вийобан, офицер от Военновъздушните сили на служба в Елисейския дворец, фанатизиран голист, но известен в обкръжението на президента като фанатизиран и спрямо собствените си амбиции.

Вляво от г-н Морис Папон, префекта на полицията, бяха г-н Морис Гримо, генерален директор на националните антикриминални сили на Франция — Surete Nationale, и след това един до друг петимата началници на отделите, образуващи тази служба.

Макар и любим герой на писателите, представящи я като страшилище за престъпниците, самата служба е много малка и с малочисления си личен състав осъществява контрол над петте криминални отдела, които в действителност вършат работата. Задачите й са административни, както и на също тъй криворазбрания Интерпол, а самата тя няма на щат нито един детектив.