Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Имаше обаче и нещо друго. Той оглавяваше отдела за убийства в най-мощната криминална полиция на Европа. Беше служил десет години като детектив в Криминалната бригада на реномираната Следствена полиция на Франция. Зад мекотата и привидната простоватост се криеше комбинация от остър ум и упорито нежелание да се поддава на чиито и да било опити да му се повлияе или да бъде сплашен при изпълнение на дадена задача. Заплашван бе от някои измежду най-злонравите гангстерски босове във Франция, които заключаваха от честото мигане, с което Льобел посрещаше подобни опити, че предупрежденията им се приемат според техните очаквания. Едва по-късно, в затворническата килия, те имаха време да проумеят, че са подценили кротките кафяви очи и подобните на четка за зъби мустаци.

На два пъти бе ставал обект и на опити да бъде сплашен от богати и влиятелни личности: единия път, когато виден индустриалец поиска негов служител да бъде обвинен в злоупотреба на базата на повърхностен анализ на ревизионен акт, и втория, когато светски лъв пожела да бъде преустановено следствието по повод смъртта на млада актриса, причинена от свръхдоза наркотици.

В първия случай, разследването на делата на индустриалеца има за резултат установяването на някои други, при това далеч по-сериозни несъответствия, които нямаха нищо общо с дребния счетоводител, но които накараха индустриалеца да съжали, че не е заминал за Швейцария, докато все още разполагаше с подобна възможност. При втория случай светският лъв свърши с дълъг престой като гост на държавата, през който има възможност да съжали, задето изобщо му е хрумнало да ръководи престъпна организация от апартамента си на авеню Виктор Юго.

Отговорът на Клод Льобел на забележката на полковник Сен Клер се изрази в примигване като на смъмрен ученик и мълчание. Но тази забележка в никакъв случай не се отрази върху начина, по който по-нататък изпълняваше наложената му задача.

От заседателната зала излезе и последният човек и Морис Бувие се присъедини към Льобел. Макс Ферне му пожела успех, отривисто се ръкува и пое надолу по стълбите. Бувие потупа рамото на заместника си с ръка като пушен бут.

— Eh, bien, mon petit Claude. 102 102 Е, Клод. (фр.) — Б.пр. Такива ми ти работи значи. Аз предложих Следствената полиция да се заеме с тази работа. Нямаше как. Тия другите щяха да си приказват цял живот. Ела да поговорим в колата.

Бувие тръгна пръв надолу по стълбите и двамата седнаха отзад в чакащия на двора ситроен.

Минаваше девет и единственият остатък от деня бе тъмновиолетовата ивица над Ньой 103 103 Богаташко предградие на Париж. — Б.пр. . Колата на Бувие зави по авеню Марини и прекоси площад Клемансо. Льобел погледна вдясно и нагоре към бляскавия поток на Шанз-Елизе, чиято величавост в лятна вечер никога не преставаше да го изненадва и вълнува въпреки десетте години, откак бе дошъл от провинцията.

Най-после Бувие заговори:

— Ще трябва да зарежете всичко друго, с което се занимавате. Всичко. Изчистете си цялото бюро. Ще възложа на Фавие и Малкост да поемат висящите дела. Искате ли нов кабинет за тази задача?

— Не, предпочитам да си остана в сегашния.

— Окей, дадено, но отсега нататък той се превръща в главна квартира на операция „Да се намери Чакала“. Нищо друго. Ясно, нали? Искате ли някой да ви помага?

— Да, Карон — отвърна Льобел, имайки предвид един от по-младите инспектори, който бе работил с него в отдела по убийствата и когото бе довел в новата си служба като помощник-началник на Криминалната бригада.

— Окей, получавате Карон. Друг?

— Не, благодаря. Само че Карон ще трябва да знае.

Бувие помисли малко.

— Не би трябвало да има проблеми. Те не могат да очакват чудеса. Очевидно ви трябва помощник. Но още час-два нищо не му казвайте. Като се върна в службата, ще позвъня на Фре да поискам официално съгласие. Все пак никой друг не трябва да узнае. След два дни печатът ще гръмне, ако нещо изтече.

— Никой друг, само Карон — каза Льобел.

— Добре. И още нещо, преди да изляза от съвещанието, Сангинети предложи цялата група, която бе там тази вечер, да се информира редовно относно хода на нещата. Фре се съгласи. Ферне и аз направихме опит да отклоним това предложение, но загубихме. От днес нататък всяка вечер в министерството ще давате сводка. Точно в десет.

— О, Господи — въздъхна Льобел.

— Теоретически — продължи Бувие с подчертана ирония — всички ние ще ви бъдем на разположение със съвети и предложения. Не се притеснявайте, Клод, Ферне и аз също ще бъдем там в случай, че вълците започнат да се зъбят.