Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Карон свърши с четенето и вдигна глава.

— Merde 105 105 Буквално лайно, често употребявана ругатня. (фр.) — Б.пр. — каза той.

— Както казахте, une enorme merde 106 106 Огромно лайно (фр.). — Б.пр. — отвърна Льобел, който рядко си позволяваше употребата на силни фрази. Повечето началници в Следствената бяха познати на непосредствените си подчинени с прякори от рода на Шефа или Стария, но Клод Льобел, може би защото никога не пиеше повече от един малък аперитив, не пушеше и не псуваше, напомняше неизбежно на по-младите детективи за някогашните им преподаватели. Затова бе известен в „Убийствата“, а след това и в шефския коридор на бригадата като Учителя. Ако не бе такъв добър ловец на престъпници, той щеше да се превърне в посмешище.

— Все пак — продължи Льобел — изслушайте ме, ще ви запозная с подробностите около случая. Това ще е последният път, когато разполагаме с време.

В течение на тридесет минути той посвети Карон в събитията от изминалия следобед, от срещата на Роже Фре с президента, от съвещанието в министерството и собственото му спешно повикване по препоръка на Морис Бувие до превръщането, накрая, на кабинета, в който сега седяха, в главна квартира по издирването на Чакала. Карон мълчаливо слушаше.

— По дяволите — каза той накрая, когато Льобел свърши, — направо са ви съсекли. — Замисли се за миг и погледна към своя началник с тревога и загриженост: — Mon commissaire, давате ли си сметка, че са ви възложили нещо, което никой друг не го ще? Нали съзнавате какво ще направят с вас, ако не успеете да хванете своевременно този човек?

Льобел кимна с нотка на тъга.

— Да, Люсиен, знам. Нищо не мога да сторя. Възложиха ми задачата. Така че оттук нататък просто остава да я изпълним.

— Но с какво, за Бога, ще започнем?

— Ще започнем с това, че ще си дадем сметка — разполагаме с най-широките правомощия, предоставени някога на двама полицаи във Франция — отвърна усмихнат Льобел. — Така че ще ги използуваме. Като начало, настанете се зад това бюро. Вземете бележник и си запишете следното: секретарят ми да бъде преместен или ще излезе в платен отпуск до второ нареждане. Никой не може да бъде посвещаван в тайната. Вие ставате едновременно мой помощник и секретар. Наредете да донесат походно легло, постелки и възглавници, тоалетни принадлежности. Наредете да вземат от стола машинка за кафе, мляко и захар. Ще ни трябва много кафе.

Идете до телефонната централа и наредете да оставят десет външни линии и един телефонист на постоянно разположение на този кабинет. Ако почнат да шикалкавят, отправете ги директно към Бувие. Що се отнася до други мои искания, ще се обръщате направо към съответния шеф на отдел и ще се позовавате на мен. За щастие по силата на заповед този кабинет придобива приоритет над всички останали служби. Пригответе да подпиша циркулярен меморандум, по един за всеки шеф на отдел, присъствал на тазвечерното заседание, с който ги уведомявам, че вие сте сега единственият ми помощник, упълномощен да изисква от тях всичко, което бих поискал лично, ако не бях зает. Ясно ли е?

Карон спря да записва и вдигна поглед.

— Ясно, шефе. Мога да свърша това през нощта Кое е най-важното?

— Телефонната централа. Искам за там свестен човек, най-добрия, с когото разполагат. Идете при началника на администрацията и също се позовете на Бувие.

— Добре. Какво да искаме от тях като начало?

— Да ми осигурят колкото могат по-бързо пряка връзка с началниците на отделите „Убийства“ в криминалните полиции на седем държави. За щастие повечето от тях познавам лично от минали срещи в Интерпол. В някои случаи познавам заместник-началниците. Ако не можете да намерите единия, потърсете другия.

Страните са следните: Съединените щати, ще рече службата за вътрешно разузнаване във Вашингтон, Великобритания — помощник-комисарят по криминални дела на Скотланд Ярд, Белгия, Холандия, Италия, Западна Германия, Южна Африка. Намерете ги по домовете им или службите.

Като ги откриете един по един, уредете поредица телефонни разговори от стаята за връзка с Интерпол между мен и тях от седем до десет часа утре заран през двадесет минути. Свържете се със службата за връзка с Интерпол и заявете разговорите с всеки началник на отдел от другата страна, след като той се съгласи да бъде в съответната си Служба за връзка в уреченото време. Разговорите трябва да се провеждат само между двамата на специалната честота и да няма подслушване. Внушете на всеки от тях, че онова, което имам да им кажа, е само за собствените им уши и е от изключителна важност не само за Франция, но може би и за техните страни. До шест часа ми пригответе план на организираните седем разговора по реда им.