Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

И накрая, Дуган е бил регистриран в хотела за два дни. Не ни е известно какво го е накарало да промени решението си в единадесет часа тази сутрин и да тръгне за другаде.

— Може би вашите полицаи, дето са се шляели наоколо — озъби се Сен Клер.

— Вече обясних, че преди дванадесет и четвърт не е имало никакво шляене, а до това време човекът вече е бил изчезнал от седемдесет минути — отвърна Льобел.

— И така, нямахме късмет, никакъв късмет нямахме — намеси се министърът. — Но все пак остава въпросът, господин комисар, защо не е започнало незабавно издирването на колата?

— Приемам, че в светлината на последвалите събития това се оказа грешка, господин министър. Имах основания да смятам, че лицето е в хотела и възнамерява да прекара нощта там. Ако бе спрян в околността от някой автоконтрольор заради това, че кара издирвана кола, той почти сигурно би застрелял нищо неподозиращия полицай и вече предупреден по този начин, щеше да се измъкне.

— Което именно е направил — каза Сен Клер.

— Вярно, но ние не разполагаме със сведения, доказващи, че е предупреден, както би било, ако колата му бе спряна от самичък полицай. Напълно е въможно той просто да е решил да отиде другаде. Ако това е така и довечера се настани в друг хотел, ще ни бъде докладвано. От друга страна, ако колата му бъде забелязана, и за това ще ни докладват.

— Кога бе пуснато нареждането за издирване на бялата алфа? — попита Макс Ферне, директорът на Следствената.

— Дадох заповедта в пет и петнадесет от двора на хотела — отвърна Льобел. — Би трябвало до седем да е стигнала до всички главни патрулни подразделения, а нарядите в големите градове би следвало да се инструктират в течение на нощта, при застъпването им на дежурства. С оглед голямата опасност, която този човек представлява, наредил съм колата да се издирва като открадната и при откриване да се съобщи незабавно в съответното районно управление, но в никакъв случай сам полицай да не предприема каквото и да е срещу водача й. Ако събранието реши да бъдат променени тези разпореждания, бих помолил тогава то да поеме и отговорността за онова, което може да последва.

Настъпи продължителна тишина.

— За съжаление възможността един полицай да загуби живота си не може да осуетява усилията, насочени към опазване на президента на Франция — промърмори полковник Роден. Присъстващите около масата дадоха израз на одобрението си.

— Точно така — съгласи се Льобел. — При положение, че сам полицай би бил в състояние да спре този човек. Само че повечето градски и селски полицаи, редовите служители, както и моторизираните патрули, не са професионални бойци. А Чакала е тъкмо такъв. Ако бъде засечен, ако застреля един-двама полицаи, избяга още един път и се скрие, ще се видим изправени пред две неща: от една страна, убиец, който е напълно наясно с положението, който вероятно е в състояние да приеме нова самоличност, за която нищо не знаем, и от друга — тлъсти заглавия по първите страници на всички вестници, които няма да можем да омаловажим. Ще бъда безкрайно изненадан, ако четиридесет и осем часа след гръмването на новината за убийствата причината за пребиваването на Чакала във Франция все още си остане тайна. Печатът ще научи за броени дни, че е дошъл да убие държавния глава. Ако някой тук има желание да обясни на президента всичко това, аз ще се оттегля с най-голямо удоволствие и ще му прехвърля задачата си.

Не се намериха доброволци. Както обикновено заседанието приключи към полунощ. След тридесет минути настъпи петъкът, 16 август.

Синята алфа ромео навлезе в площада пред гарата в Юсел малко преди един през нощта. Едно кафене от другата страна на площада, точно срещу входа на гарата, бе още отворено и неколцина очакващи влаковете си среднощни пътници допиваха вътре своите кафета. Чакала прекара един гребен през косата си и се отправи покрай струпаните на терасата маси и столове към тезгяха вътре. Беше му студено — планинският въздух пронизва, когато караш с над деветдесет километра в час. Беше се схванал, ръцете и краката го боляха от шофирането през безбройните планински завои. Беше и гладен, тъй като не бе хапвал нищо след вечерята отпреди двадесет и осем часа, ако не се брои кифличката с масло за закуска.

Поръча си две намазани с масло половинки от разрязано през средата дълго тънко хлебче, наричани „тартин бьоре“, и взе от витринката на тезгяха четири сварени яйца. Поръча си и голяма чаша кафе меланж.