Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

После, след войната, върнаха всичките имоти. Баща му бе починал от сърдечен удар, когато армиите на Съюзниците нахлуха във Франция, а от цялата бъркотия той излезе като барон Дьо ла Шалониер, аплодиран от селяните от околността, когато се върна със съпругата и сина си в замъка. Грижите около имота му омръзнаха бързо. Съблазните на Париж, светлините на кабаретата, поривът да си навакса изгубените в шумата мъжки години се бяха оказали твърде силни, за да им се противопостави.

Сега бе на петдесет и седем, но можеше да мине за седемдесетгодишен.

Баронесата хвърли изрезката и придружаващото я писмо на пода. Скочи от леглото и се изправи пред голямото огледало на отсрещната стена, като развързваше връзките, които притваряха предния разрез на пеньоара. Застана на пръсти, за да напрегне мускулите на бедрата си, както биха сторили чифт обувки с високи токове.

Не е зле, помисли си. Би могло да е много по-лошо. Налята фигура, тяло на зряла жена. Бедрата бяха широки, но талията си оставаше милостиво съразмерна, стегната от дългите часове, прекарани върху седлото или в разходки из планината. Подложи длани под гърдите си и ги премери с ръце. Прекалено големи, твърде тежки за истинска красота, но все пак напълно способни да възбудят един мъж в леглото.

Е добре, Алфред, тая игра можем да я играем и двамата, каза си. Разтърси глава, за да даде воля на дългите до раменете черни коси. Един кичур се спусна покрай бузата и легна връз гръдта й. Разтвори ръце и ги прокара по вътрешната страна на бедрата, като си мислеше за мъжа, лежал там само преди малко повече от двадесет и четири часа. Добър беше. Сега й се искаше да бе останала в Гап. Може би щяха да прекарат заедно една ваканция, обикаляйки под чуждо име, като избягали любовници. За какъв дявол се бе прибрала?

Чу се дрънчене на влизаща в двора стара камионетка. Колет събра лениво краищата на пеньоара и отиде към прозореца, който гледаше към предния двор. Там бе паркирано едно камионче от селото с отворени задни врати. Двама мъже сваляха нещо отзад. Луизон, който бе плевил една от декоративните морави, пресичаше двора, за да помогне при пренасянето на багажа.

Единият от скритите зад камионетката мъже се показа, пъхайки някакви хартийки в джоба на панталоните си, седна на шофьорското място и натисна стържещия амбреаж. Кой караше нещо в замъка? Тя нищо не бе поръчвала. Колата потегли и баронесата трепна от изненада. Върху чакъла имаше три куфара и една чанта. До тях стоеше мъж. Тя позна блясъка на русата коса под слънчевите лъчи и широко се усмихна от радост.

— Животно такова. Красиво първично животно. Проследил си ме.

Изтича в банята да се облече.

Когато излезе на площадката, долови откъм хола долу гласове. Ернестин питаше какво желае господинът.

— Madame la Baronne. Elle est la? 145 145 Тук ли е госпожа баронесата? (фр.) — Б.пр.

След миг Ернестин изкачваше стълбите бързо, доколкото можеха да я носят старите й крака.

— Дойде някакъв господин, мадам.

Този петък вечерната среща в министерството бе по-кратка от обикновено. Единственото, което можеше да се докладва, бе, че няма нищо за докладване. За последните двадесет и четири часа из цяла Франция бе разпространено по обичайния път (за да не се буди излишно любопитство) описанието на издирваната кола. Не бе забелязана. Освен това всяко районно управление на Следствената полиция бе разпоредило на подчинените си градски и селски комисариати да доставят в главната квартира не по-късно от осем сутринта всички хотелски адресни карти. Там веднага ги проверяваха — десетки хиляди бройки — за наличието на името Дуган. Нищо не бе намерено. Следователно той не бе прекарал последната нощ в хотел. Поне не под името Дуган.

— Трябва да приемем една от двете възможни предпоставки — обясни Льобел пред смълчаното събрание. — Или той все още е убеден, че е вън от подозрение, в който случай заминаването му от хотела е чисто съвпадение, а не обмислена предпазна мярка и няма причина да не използува открито своята алфа-ромео, както и преспокойно да се настанява в хотели под името Дуган. Ако е така, рано или късно трябва да бъде открит. Или той е решил да забута някъде колата и да разчита на собствен ход. При това положение се явяват нови два варианта.

Той или не разполага с друга фалшива самоличност, на която да разчита, и това означава, че не би могъл да отиде далече, без да се настани в хотел или да се опита ла мине през някой граничен пункт и да се измъкне от Франция. Или пък има на разположение и друга самоличност и вече я е приел. В този случай той все още би представлявал изключително голяма опасност.